В РИЛА
ПОСТНИЦАТА СВ. ЛУКА
В гористий скат на планината
обител стара се таи,
едничък сал сред тишината
прохладен чучура струи…
Безмълвие, покой царуват…
Понявга като екот плах
тук само стъпките се чуват
на беловласия монах…
——————————
РИЛСКО ЕЗЕРО
Привет на теб - око на планината,
брилянт вълшебен и голям -
обляно цяло във позлата,
пред теб стоя захласнат, ням.
Пред твоя чар, пред твоя вид красиви
прекланям се смирено аз…
Пред теб сред хубостите диви
почувствах Божията власт.
Като във храм е глухо тук, потайно…
като във катедрален храм -
край теб, о, езеро омайно,
смирено коленича сам…
——————————
сп. „Венец”, кн. 2, 1935 г.
