Подзаглавието на стихосбирката „Пренебрегнати стихотворения” вероятно ще накара читателя да си зададе въпроса защо са пренебрегнати и защо все пак се появяват на бял свят.

Авторката дълго време е смятала, че някои от тях са твърде лични или смущаващо критични, но в крайна сметка надделяло разбирането й, че те са важна част от самата нея, притежават не по-малки художествени достойнства от останалите й творби, а най-важното - болката е нещо, което е присъщо не само на поетите, но и на всяко човешко същество.