БАЛАДА ЗА БРАТСТВОТО

Дмитро Луценко

превод: Григор Ленков

Понякога
вдън моята душа
се взират, в дим загърнати,
полята.
Аз виждам
падналите на война -
Украйна тачи паметта им свята.
В шинели, пушат те край някой мост,
мълчат в затишието неспокойно.
И вятърът, на заревото гост,
извиква имената им нестройно:
- Уралов!
- Аз!
- Дубенко!
- Аз!
- Азимов!
- Аз!
- Коридзе!
- Аз!
И плаче в тяхна памет в тоя час
земята родна, майката Украйна.

Угасва залезът, дими червен,
но той за мен е зарево на пристан -
и виждам огнени сърца край мен,
които ще угаснат в някой пристъп.
Те крачат през пожари, дим и мрак,
бушуват нощни схватки, пламва битка
и над отвесния, настръхнал бряг
родината героите си вика:
- Дубенко!
- Аз!
- Уралов!
- Аз!
- Азимов!
- Аз!
- Коридзе!
- Аз!
Семейство мое! Вечни ще сме с вас
под слънцето на майката Украйна.

И хляб, и обич, мъка и тъга
по братски равно винаги делихме,
вървяхме под куршумен ураган,
с кръвта си свойто братство осветихме…
И видя ли младежи, трепвам аз
и пак си спомням боя край реката…
Сърцето ми замира и без глас
започва то проверка в тишината:
- Азимов!
- Аз!
- Коридзе!
- Аз!
- Уралов!
- Аз!
- Дубенко!
- Аз!
И паметта им ще пребъде в нас
под слънцето на майката родина!