ЛЕТИ САМОТНА ПТИЦА

Йоун Ур Вьор

превод: Георги Ангелов

ЛЕТИ САМОТНА ПТИЦА

Рушат се дворци,
горят села,
лети самотна пица
отвъд морето, в далечни страни;
свири на струните на любовта,
отново си строи гнездо
и забравя за бедствията на света,
когато от крехката черупка
се появява човка.


ДАЙ НА КРИЛЕТЕ СИ ПОЧИВКА

По дългия път от разсъмването към нощта,
малка птицо, дай на крилете си почивка
в моите стихове.

Пътувайки през време и пространство,
звезда, притисни се към цветчето
в моята градина.

Онзи, който живее без движение, пуска корени
като трева, в пясъка край морето на смъртта.
Никой не пита откъде е дошъл.


ДНЕВНА СВЕТЛИНА

Дневната светлина пее в косите ти,
когато вървиш по езерния бряг,
даже камъните омекват,
когато ги настъпваш босонога.
Мълчанието ти е като размах на криле,
сякаш птици в мъглата
са изгубили пътя
и падат в морето.


СРЕД МОИТЕ СТИХОВЕ

Сред моите стихове има добри:
като послания - без дати, всички до мен - всички от мен,
всички - до нощта, до разсъмването, изпратени в нощта -
без адрес,
без пощенски марки -
няма кой да ги прочете.
Понякога ми се струва, че тези писма
случайно е получил друг поет.


МЪЛЧАЩА АРФА

Аз съм само мълчаща арфа
до твоя праг,
в тревата,
със сълзите на росата са опръскани моите струни,
бавно залязва слънцето,
свечерява
и цветята се свеждат над мен,
аз те чакам на прага,
отвори вратата - и ще ме намериш.

Така ми се иска твоята ръка
да ме докосне преди всички други
и звуците,
под пръстите ти оживели,
вечно да звучат.


ЗА РЪЦЕТЕ

Ръцете ти
говорят -
твоите пръсти,
бели, тънки
докосват
струните на мълчанието.

Те звучат
като музикален съпровод
на твоите думи -
когато говориш, -
докато двама
чакаме,

не спим и чакаме.


ЧАСЪТ НА РАЗСЪМВАНЕТО

В часа на разсъмването,
когато е неразличима
границата между действителността
и съня,

чувствам
мириса на листата,
леещ се през прозореца
и душата ми е
неспокойна
като земя
след отминала буря.

Иска ми се
дойдеш.
Време е.


КАРТИНАТА НА СВЕТА

Ето ви добър обикновен човек:
той копае градината си,
има парче земя и къщичка
и през цялото време е в труд и грижи
за насъщния.

Ето ви умник: пише по вестниците,
дрънка по радиото глупости
и обожава парите,
всичко, което сее,
го жъне
дяволът.

Аз съм такъв - добър, обикновен,
ровя градината си,
имам парче земя и къщичка -
вярвам в кръвта на революциите,
свързваща поколенията,
а всяко поколение си има своя революция,
както аз в градината - лопата;
ту слънце, ту дъжд.