АКО СПРА
АКО СПРА
Ако спра да дишам,
няма да ви преча.
В рими по афиши
гузно ще пелтечат
някакви си хора
как съм аз умряла -
тихо от умора
съм душа беряла.
Може от тегоба
тъй да съм решила,
че от людска злоба
вече нямам сили
с ада да се боря,
царстващ на земята.
Храм, да се затвори,
търси в мен душата.
Ако просто млъкна,
знам, ще сте щастливи.
Дъжд в очите рукна…
Локви бледосиви
мъката направи,
с гьолове и тиня.
Моят дъх се дави
в блатната пустиня.
С миро ще ме ръсят
скъпите ми мъртви.
Кръста ми ще носят
нови ваши жертви.
Ако спра да мисля,
ако спра, но няма,
други ще разказват
тази тъжна драма…
Всичко суета е.
Истински сме рядко.
Господ сам чертае
времето ни кратко.
В ТОЗИ НАШ ЖИВОТ
Всичко ще се случи
в някой друг живот.
Плува в бистър ручей
Ноев нов кивот.
Носят го мечтите
в сънища и блян -
манна сред водите,
плам и искрен свян…
Няма лоши хора
в снопа от лъчи.
Срещат ме в простора
влюбени очи.
Всичко ще се бъдне -
обич, идеал…
В Името Господне
мой ще бъдеш крал.
Приказно красива,
с теб - велик деспот -
аз ще съм щастлива
в някой друг живот.
Порив, жар и сила…
Вик… За нежност зов…
Нимфа лекокрила,
в нас живей, Любов!…
Плах ветрец и ручей…
Тромав стар кивот…
Трябва да се случим
в този наш живот.
ЗМИЯТА ОТ ТАРТАР
Змията от Тартар просъсква,
отровни зъби впива в мен.
Внушава страх, фучи и блъска
от пъкления стар джендем.
Душата ми аха да смачка!
От гняв се бясно развъртя.
За нея съм нищожна плячка -
прашинка дребна от света.
За малко тя не ме помете.
Нали ламя е с три глави!?
Уплаших се, не ме съдете,
когато паст към мен изви.
Късмет не е и прокопсия
да срещнеш развилнял се змей.
Щуреещата тук фурия
изригва жупел, не елей.
И как се побеждава злото!?
То мяра няма, ни мащаб.
На скрап изхвърля се доброто,
а злата воля е ербап.
За синьото небе е жалко…
От свода грейнаха звезди.
Ще сипе огън още малко,
но птица не е, да гнезди.
Докле хомотът ми се скърши,
ще трябва да го влача аз.
Скръбта ако не ме довърши,
ще чакам за разплата час.
Тя, халата, ще си лудува,
ще носи бури, ветрове…
С човеци нивга не враждувам.
Воювам с люти зверове.
За уроки не ще си бая.
От тази злост ме пази Бог.
И Той предопределя края
и нашия в живота влог.
НАЧАЛНИКЪТ ПРОСТАК
Където и да идеш
по слънце и по мрак,
навсякъде ще видиш
началника простак.
Навред се възвисява
и сее семена.
Така се утвърждава
през всички времена.
Възхваля се простакът
не в строфи, в реквием…
Развява си байрака
на този свят съвсем.
И ако възразиш му,
тежко ти и горко.
Направо е излишно.
Око ти за око
и зъб за зъб, човече,
не можеш размени.
Ще станеш в миг обречен
и все ще те вини,
че гледаш го с насмешка;
че в нещо си сгрешил;
че ти не си му пешка
и гръб не си превил;
че, видиш ли, умът ти,
изцяло не е в ред,
понеже много пъти
не носиш му късмет.
Дори и да се бориш,
не можеш победи.
Остава да се молиш
да няма той следи.
Навсякъде ще видиш
началника простак,
където и да идеш
по слънце и по мрак.
МОЯТ ПЪТ
Там, в далечината,
свети моят път.
Виждам в здрачината
как звезди блестят.
Сбутан е и тесен,
с ярък ореол.
В него се възнесе
пъргав бял сокол.
Крача аз по него,
с тежест от неща.
Често чуждо его
спъва ми мощта.
Как ще го измина
с този груб товар?
Полъх от жасмина
радва всяка твар.
Господи, не спирай
светлия ми път!
Него аз избирам -
ясен малък кът.
Нека го измина
с този свой товар.
После с хляб и вино,
свещи и нектар
Ти ще ме пречистиш
в святия си храм.
Тежък ми е кръстът,
но не ще се дам.
Виждам в здрачината
как звезди блестят.
Там, в далечината,
свети моят път.
