ЯСНОТА

Минчо Куприянов

ЯСНОТА

Замръквам в стаята позната -
без радио, без телевизор,
с усещане, че тишината
е някъде съвсем наблизо.

Не ме заплашва вече нищо.
Навън звездите греят ясно.
А в пълната с печати книжка
мълчи животът ми. На масата.

Любов, приятелства, заблуди…
Вражди, сражения, погроми…
Безкрай душата ми се труди,
с добро дано да я запомнят.

А ти от мрака дето идеш
с ръце студени - да ги сгрея,
помагай и, когато видиш,
че дъх не е останал в нея!

1983 г.


НОМЕРА

Живот като шевица пъстър.
Живот горчив като пелин.
Вървях през него непокръстен.
Вървях като през лабиринт.

И моите надежди бедни,
погромите ми, моят страх
и Пировите ми победи
все негови са номера.

Каквото искате мислете,
не щете ме разубеди:
и номера със стиховете
животът ми го погоди.

Сега със номерче в ръката,
а номерата значат ред,
мълча на пейката позната
пред лекарския кабинет.

Една голяма, лятна стомна
на раменете ми тежи.
И тази тежест е огромна -
тя в облаците ме държи.

И бих потънал в необята,
до кости гризан от ръжда,
ако не беше светлината
на житото и на дъжда…