Минчо Куприянов

Минчо Стефанов Куприянов е роден на 15.ІХ.1939 г. в с. Вързулица, Великотърновско. Завършва Педагогическо училище в град Плевен, а след това физика в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил като учител по физика и математика, асистент по физика, аеролог на летищен център, и журналист в областен вестник. Започва да пише стихове в ученическите си години. Първото му публикувано стихотворение е “Пагони” във в. “Българска армия” през 1960 г. Животът и поезията му са свързани с Трявна и Плачковци, където се премества да живее през 80-те г. на ХХ в. поради здравословни проблеми. Издадени книги: „Родени от ума и сърцето” (Сборник с мисли и афоризми на велики хора, 1968, в съавторство с Димитър Янков), „До следващия дъжд” (1989), „Осветени от дъжд” (1992), „Лед върху стъклата” (1999), „Панелен човек” (2002). Член на СБП. Умира на 8.ІХ.2011 г. в гр. Плачковци.


Публикации:


Поезия:

ЯСНОТА/ брой 117 май 2019