„ПЛАНИНСКИ ВЕЧЕРИ”

Печо Господинов

„Планински вечери”, Асен Разцветников, издание на „Хемус”

Общо е убеждението, че българската лирика е в упадък. Старите поети не притуриха към своята слава почти нищо съществено. От друга страна, истина е, че новите, тъй наречените млади поети, не можаха да се утвърдят в съзнанието на народ и интелигенция.

Ето защо една хубава сбирка стихотворения е истинско литературно събитие.

Стихотворенията на А. Разцветников в „Планински вечери” са едно щастливо завоевание. Твърде интересни са те като поетически видения, художествено и оригинално стилизуване, на места възсъздадени с рядко проникновение.

Но тези прозрения и виждания са въплътени в познати литературни форми. И това обстоятелство им придава известна ординерност.

При по-внимателно вглеждане, обаче, става ясно, че А. Разцветников е успял да открие един нов интересен поетически свят, който не навсякъде е въплътил в подходяща форма.

Но въпреки това сбирката му „Планински вечери” е една от най-хубавите през последно време.

Възвръщането към природата, нейното обожествяване, пасторалните настроения на автора, естествения израз и стремежа за утвърждаването на една оригинална във всяко отношение поетическа действителност - всичко това прави от сбирката му ценно завоевание в най-новата българска поезия.

Но при повече творчески замах тя би спечелила повече.

Колко свежест лъха от стихотворенията на А. Разцветников след отровената атмосфера на братоубийствата, жестоките каиновски години и мрачните небосклони на изтеклото десетилетие!

Може би разведряването в душата на поета сочи за проясняването в българската душа, досега само страдала и плакала пред разпятието на България.

——————————

в. „Литературен час”, г. 7, 19.06.1935 г.