БИОГРАФИЯ НА МИГА

Йоан Нечев

БИОГРАФИЯ НА МИГА

Ако в миг осъзнаем всичко толкова дълбоко,
така разтърсващо, че да ни заболи
и нещо се свърши внезапно и пълно,
както не е ставало даже преди,
и свърши завинаги безвъзвратно жестоко,
безвъзвратно напълно и без остатък,
без звук и без после се превърне в минало,
ще застанем пред тебе, Боже и ще свети
в шепата само мигът - живота ни кратък…

А колко е всъщност от деня до нощта?

Не е ли миг, в който се свива сърцето,
докато потеглим нагоре с дъжда
при онези, които ни чакат в небето…

И всичко започва отново, мигът пак се пълни.
Мигът се превръща в магия от кръговрата.
И ето, че пак се завръщаме толкова същите,
че даже не знаем,
че били сме оттатък…


***
Остарявам затова,
че не плача.
Остарявам затова,
че все по-рядко те искам.
И че все по-трудно обувам чорапите.
И че спрях да вярвам във приказки.
Даже не мисля, че земята е плоска -
неизменно чак до ръба на океана…
Искам да живея на остров.
Искам вълни.
Искам пяна.
На сушата светулките
вече
не кацат по мене…
Остарявам
и постепенно
оставам без
себе си.


СВЕТЕЦЪТ ОТ БАЙЛОВО

Ти протягаше длан за монети, които
не ти трябваха - бяха за божия храм.
Ние не знаехме и затова не те питахме.
Мислихме, че ти трябват за хляб.

Беше се свел в поклон пред всеки -
една запетайка с ореол - бял балсам.
Господ сам те водеше по пътеката
от сърцето ти към божия храм.

Ти не остави за душите ни прошка.
Просто си тръгна - светло и праведно.
Ала тайно измоли от Господ отсрочка
за нас, всички изправени…