НОЩЕМ

Захарина Тонева

Из „Докато градът спеше…” (2019)

НОЩЕМ

Само нощем.
Ти идваш
да почукаш на вратата ми,
с такава сила,
че почти я разбиваш,
заедно с мислите ми,
защото, Музо,
ти си силна само нощем,
когато луната не спи.


ОТ ПУСТИНЕН ПЯСЪК

Направена съм от пустинен пясък.
Петите ми са по-груби от асфалта,
по който стъпвате.
Ръцете ми - белязани от рани.
Лицето ми - ожулено от вятър, студ,
дори и слънце.
Тялото ми е платно за белези.
Но водата все някога и това ще измие…
Някога, когато отново стана пясък
и от мен поникне цвете…


ПРОТИВОРЕЧИЕ

Пак стигнахме до там,
където аз и това, което бях,
не се понасяха,
защото бяха различни личности,
които бяха плод на различни илюзии
или може би на истини,
които строго си противоречаха.


СТЕНИ

Камък, след камък,
след камък…
Дните си минават в чакане…
Да получим още камъни.
Греда след греда,
все чукаме на кухо…
Строим стени около нас от камъните,
които тъй вежливо сме събирали…
И чупим окови,
да сложим глава в бесилото…
Развързваме възли,
да се омотаем във въжета
и търсим още камъни,
а дните си минават в чакане…
Без съвест, в огледалата
гледаме собствените си трупове
и даже не се молим…
Вместо да броим сълзите си,
ги пропиляваме…
А те са на изчерпване…
Пресъхваме!

Затваряме се в клетки
и вече не говорим
дори сами на себе си,
и лъжем се,
че сме свободни!


***
Във време, в което
слагат чипове на мозъците ни
и подслушват мислите ни,
контролират емоциите ни
и подменят сълзите ни…
Аз искам
докато още дишам
и чувствам,
да обичам теб…