ПРОЛЕТ

Гълъб Ковачев

ПРОЛЕТ

Звъни телефонът вкъщи.
Обажда се майка ми.
И казва, че ще слезе за малко
на двора, на слънце…
Сякаш ми иска разрешение!
„Добре, мамо -
ми се ще да й кажа.
Слез и си поиграй на двора!”


МАЙКА

Купих й от село черен шал.
А навън бе пролет.
Ден преди това баща ми бе умрял.
Щяла с шала да покрива болката.

Сложи на вратата некролог.
Закова го там с юмрука си.
Беше увод или епилог -
татко ми намира внука си…

Покрусеният не е слаб.
Покрусеният е небесно изречение…

- Днес някой е отчупил тайно крайщник хляб! -
е вече стихотворение.


***
Да преправим летните стихотворения,
да направим зимни дрехи от тях.

Нощем, от човешки сънища посетени,
да наметнем с палтенце самотния свят.


ЖЕНА

Сълзите й капеха ситно -
сякаш броеше мъниста.

Усмихна се!

Една сълза липсваше,
но в нея бе истината.


ЛИТЕРАТУРНО

Ту весела, ту тъжна,
жената от романа все присяда
на прага на вечерната си къща,

където утрото я сварва…

Светулка пазвата й осветлява,
а слънцето подобно юноша наднича
през цепка на училищна ключалка
и вижда -

хълмовете дишат!..

Но вижда още как очите й попиват
диханието на всяка дума,
изречена от някой си Пилат Понтийски
и после -

стъпкана на друма…

…Животът е такъв, че не можеш го надтича…
Затуй навярно са създадени тъгата и мечтите.
А юношата винаги е старомоден,
дори когато е прочел

ужасно много книги.


ОБУЩАТА НА ТАТКО

В мазето са намерили покой
обущата на татко.
Забравили са студ и зной,
дори пътуването кратко.
Сега живеят мишки там -
животът продължава.
През процеп на небесния таван
баща ми босоног се приближава.


ПОЩАЛЬОНЪТ

Пощальонът не знае твоя точен адрес.
Говори за облаци, мъглявини и галактики.
Но сега уморен е и казва: „Утре в шест
ще нарамя пак чантата!”

Ще нарами чантата той с едничко писмо,
с две думи в него - без имена и адреси.
Ще върти до припадък педалите на служебното колело -
планини, реки, небеса…

„Къде си?”


ПТИЦАТА, КОЯТО НЕ МОЖЕШЕ ПОВЕЧЕ ДА ЛЕТИ

Кацна един ден върху покрива тя на къща една
и лежа там няколко дни.
Стопанинът на къщата бе милозлив човек -
свали я от покрива
и я пусна да се разхожда из двора,
дори преди това й предложи място в курника,
но птицата щеше очите му да изкълве.
Стопаните обраха ябълката и гроздето и свариха сладко от дюли,
есента долетяла бе вече. И летяха насам дъждове.
Животът вървеше към своя сняг и всеки премисляше свойта пъртина.
И понеже казах за дъждовете -
валя три дни и три нощи преди да падне първият сняг
и улицата пред къщата се превърна в плавателна река.
И една сутрин стопанинът видя как пред къщата им спира истински кораб,
и птицата с него отплава…
Навярно към някое южно море.