НЕМОЩТА ДА БЪДЕШ

Владимир Георгиев

Как да ви кажа - това, дето ходели или не ходели на работа, ама взимали заплати депутатите, никак не ми се връзва, ще знаете.

Не че е нужно да се връзва, но пък нали човек не само двата края трябва да свързва, а и смисъл някакъв да намери в тоя тъжен кръговрат на прехода, както безочливо нарекоха бизнеса си политиците.

Винаги съм си мислел, че човек не ходи в парламента, особено пък щом е народен представител, за да работи в оня смисъл на думата.

Ще попитате: какъв е оня смисъл?

Ами как да ви кажа? Как да обясня? Ще опитам направо, директно, без условности. Челно.

Не съм чувал досега човек да се явява на избори - няма значение дали да пропорционални или мажоритарни, за да го наемат на работа.

Обикновено с такава цел се организират конкурси - по-често формални, предопределени, но все пак публични и демагогски като цялата ни демократична фасада.

Никой не отива на избори, за да започне нощна смяна в самоделен кокошарник или като плетачка обща смяна в занемарен цех на приватизирана бивша обувна фабрика.

Не съм чувал политически антрополог, психолог или ментален анализатор да говори за изборния процес като пазар на труда.

Ако изборите бяха пазар на труда, работодателят-суверен нямаше да си назначи толкова калпави служители, колкото и сготвен да е бил конкурсът.

Има и друг един тънък нюанс, по-тънък от депутатски портфейл.

За да започне подходяща работа, особено пък що-годе добре, човек трябва или много да се труди, или изобщо да не се труди.

В днешна България се цени предимно физическият труд според манталитета и мишците на управляващите; ала има и единици хора, които бъхтят над книгите, за да се надяват на усърдието си, те са излишно образовани, честни, работливи глупаци.

Надеждата е най-скъпото удоволствие и трябва много да дадеш от себе си, за да я спечелиш за себе си. Та така - съвременният български работодател има странна везна.

От една страна, иска от потенциалния си работник поне висше образование със завършена магистратура и придобита правоспособност, дори и такава да не се изисква от закон или наредба, отличен успех от следването, професионален опит - минимум три години, две от които по специалността, отлична компютърна грамотност, свободно владеене на английски език - писмено и говоримо, втори език ще се считал за предимство, умение за работа в екип (чий екип, екип ли?), шофьорска книжка и собствена мотивация.

Това, последното, обикновени служи за черешка на тортата. Мотивация. Прекрасно куха дума. Преведете я на български, моля.

От другата страна на везната работодателят поставя: възможност за работа (каква щедрост!), потенциал за обучение, конкурентно възнаграждение, 20 дни платен годишен отпуск (така е по закон без друго), карта за спорт, допълнително здравно осигуряване и някои видове отстъпки, например, ако произвеждате габърчета, ще може да си купите десетина на половин цена.

Ясно е, че този кантар на труда е повреден, но друг няма.

Такъв е пазарът на потта у нас.

Дебалансиран, но за сметка на това несправедлив и либерален.

Но пък може да спортувате, щом нямате с какво да запълвате времето си, дадено ви в ненужен излишък. Така са правели спартанците преди война. И вместо война.

И как това кореспондира с депутатите, които не ходели на работа? Ами не ходят, защото не са се явили на конкурс за нея. Защото Кодексът на труда на се прилага по време на избори, сигурно понеже не са се сетили да го променят.

Какви са, кои са ония кандидати за народни представители, които ще могат да отговорят на изискванията на пазара на труда, та да започнат срещу конкурентното възнаграждение от 700 лева работа като заместник-валцовчик в склад за огъване и гофриране на ламарина и по вътрешно съвместителство - замервач на неметални вторични суровини?

За тази длъжност освен висше образование и перфектен английски, ще е нужна и готовност за извънредна работа на три смени.

Така става ясна причината за допълнителното здравно осигуряване: на третата година си инвалид, валцуван и гофриран.

За народен представител не се иска образование. Нито ценз. Още по-малко - характер.
Всеки некадърник приема за редно да се домогне до парламента, за да стане личност. Предприемач. Иначе ще гофрира ламарина. Или нещо по-лошо от ламарина ще гофрира.

В парламентарния бизнес изискванията към депутатските сужители са далеч по-ниски откълкото към чистачите в обществените тоалетни, поне в интелектуално отношение.

Това е така, защото пазарът на партийни интереси, мегданът на изутите гащи и на мекото съглашателство не изисква акъл, а алчност и безпардонност.

Разбира се, малко просташни ербаплък и гьонтуратство няма да е излишно. Но за това не е нужно специално образование и владеене на език в преносния смисъл на думата. А само в буквалния, и то не винаги, поне не за всеки пол.

По-важно е да бъдеш харесван, а в България това се постига с уродлив, систематичен мързел и улична компетентност.

Способността да крадеш безнаказано и арогантно се смята за предимство и замества всичко онова, което стои от по-тежката страна на везната на аршина на труда.

За сметка на това същият кантар в парламента е с обърнати тежести - там колкото по-зле се трудиш и колкото по-безучастна към съдбата на народа е театралната ти самодейност, толкова повече расте стойността на споделеното празноглавие и възнаграждението за безделието.

Посещението на работно място и досадното натискане на копчета замества ценностната система и професионализма на депутата, за да го изроди в дисциплиниран труженик, който бачка за заплата, а не защото олицетворява властта на суверена и има самочувствието на избраник.

Непосещаването на работното място за повече от един работен ден или закъснението с повече от час за три работни дни се смята - когато е безпричинно, се смята за самоотлъчка. Уволняват те дисциплинарно.

Това отнася ли се за народните представители? Ами не. Не става. И не бива. Тогава за какви заплати можем да говорим?

Народът ти е дал гласа си. Говори чрез теб. Каква заплата? Защо си решил, че можеш да говориш от чуждо име, щом си способен само за гофрираш пластмаса или да оперираш очни нерви? Къде и как си доказал обществена сетивност?

Парламентаристите са хирурзи на човечността.

Опростяването на работата на най-важният орган на властта в държавата - Народното събрание, и на народните избраници е все израз на опростачването на конституционното устройство и на политическия процес у нас.

За явления и понятия, заслужаващи най-голямо доверие и очакващи респект, се говори и пише като за клозетни проявления на лишената от мярка властна простащина.

Толкова много богати простаци има по улиците, някои от тях просят пари, други предлагат своята несъвършена музика - вероятно защото вече знаят, че са взели повече, отколкото могат да дадат. И че биха били музиканти, ако не бяха нашарили нотната си тетрадка с мангизи. Търсят закъснели приятели, съпричастници. Някои дори дирят съмишленици.

Не е ли по-добре да не работиш, когато произвеждаш брак?

Щом няма кой да те уволни навреме, поне си стой вкъщи, та да не правиш бели в къщата на суверена. Или в ума си.

Така е по-честно. Но каква пък чест у хора, за които послушното ходене на работа замества самата работа?

Или у тези, които смятат работата за сурогат на своето мълчание.

На своето отсъствие.

На немощта да бъдеш.