ДЕБЕЛОТО
Дебелоглав бил народът български! Невъзприемчив за новото, за промените, тълкуваше наскоро един политик - емблематично лице на бандитското разграбване на държавата ни.
Дебелоглав бил народът български!
Как ли пък не! Ето, тържествено маршируващата по земите ни демокрация постепенно ни приобщава към строя на „европейските ценности”. „Ходом, марш! Леви!… Леви!…” Напред, народе! И движението е видимо! Друго ако не, приближихме се вече към евро-атлантическите проблеми.
Надебеляхме например. Към азиатските баклавички и халвички с невиждан „европейски” апетит натрупахме бургерчета и кроасанчета, чипсчета, всякакви флейксчета… Надебеляхме безобразно! Задминахме всички по надебеляване! Какво си мислят те! Та и ние го можем! Нека ни дишат прахта от обувките!
Дебелоглав бил народът български! Като се замисля обаче, сякаш има нещо такова. Явно леко смутени от „цивилизационните” си постижения, оправдаваме се пред себе си. След 50-те, а дори още след 40-те стройната фигура била невъзможна… Леко ни олеква. Полека-лека си спомняме и своите си балкански мъдрости. За дебелия врат на вълка си спомняме. Да, ама какъв ти дебел врат на кльощава фигура!…
И хапваме: традиционните си азиатски баклавички и халвички, гарнирани с актуалните евро-атлантически бургерчета и кроасанчета, чипсчета и всякакви флейксчета! Сами си хапваме обаче. Вкъщи. Сами … като вълка, който си вършел работата сам. „Мъдри” 50 и дори 40-годишни. „Мъдри” единаци, несъпреживяващи чуждото тържество. „Мъдри” единаци, невиждащи чуждата беда. Хапваме опиянени, приобщени някак си!
Народ от дебели тела. И май да, прави са донякъде - народ от дебели глави. Дебели глави, които не осъзнават, че не само храната се промени. Дебели глави, не луди!
… А „луди” в нашия фолклор е в устойчиво словосъчетание с „млади”.
А лудите глави в града ни днес организираха благотворителен волейболен турнир в помощ на момиче с тежка диагноза. Национален турнир. Сами го организираха. С ентусиазъм, оптимизъм и доброта! Перфектно го организираха. С приятна културна програма. Сами! Без всякаква помощ от възрастните. И може би са си прави. И може би, уви, са си знаели.
На благотворителния турнир, като изключим треньорите, бях може би най-възрастната. Макар и да не съм престаряла. Всеки за себе си, вероятно са решили „мъдрите” 50 и 40-годишни. И не пожелаха да се разделят с парите за един бургер…
… Преди няколко месеца обаче „мъдрите” присъстваха на същото това място. Изслушаха скъпо платен изпълнител и небрежно подминаха кутиите във фоайето. А мероприятието отново беше благотворително… Е, имали пари организаторите, дали! Всеки да се спасява както може. Сам! Защо му е дебел на вълка вратът, знаем!
… След „народе” Левски беше поставил 4 въпросителни. Колко ли да поставя аз?! Та за нашия народ всяка характеристика, съдържаща „дебел”, винаги е била негативна: „дебелокож”, „дебелоок”… Колко ли да бъдат въпросителните?! Народът ни се превърна в антипод на собствената си ценностна система. Народ от дебели тела. А дебело ли е тялото, сърцето е затлъстяло…
… Днешното безметежно неделно евро-атлантическо похапване е към края си. А утре дебелото отново ще марширува. Тъпанът не ще позволи да се сбърка крачката. „Ходом, марш!” И - „Леви!… Леви!…” Единни единаци - красота!
Утре дебелото отново самозабравено ще марширува.
Но, слава Богу, утре младото френетично … ще танцува! Колективно.
14.04.2019
В. Търново
