140-та годишнина от приемането на Търновската конституция в България мотивира гражданите на Сливен за посещение на уникална културна проява, посветена на събитието.

То бе осъществено чрез инициативата на Регионалния исторически музей „Симеон Табаков” в града, на библиотека „Зора” и Държавния архив. Тук присъстваха ръководителите на Областна администрация и на културните институти, юристи, творци, учащи се, много граждани.

Фоайето на читалище „Зора” (секр. Галя Георгиева) бе тясно да побере желаещите да се докоснат до сакрални за българската и регионалната история документи - част от интересната изложба под надслов „140 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА КОНСТИТУЦИЯ”.

Рекламният плакат, изобразяващ Темида с везните и редом с нея: „Конституция Княжества българскаго” и „Конституция. Царство България, 1911″ г., привлякоха интересуващите се към времената на създаване основите на българското държавно управление и инструментите му.

Изложбата бе открита в присъствието на зам. областния управител на област Сливен Димитринка Петкова, на председателя на читалище „Зора” Минко Стефанов и на директора на библиотека „Зора” Мариета Главчовска.

В емоционалното си слово директорът на РИМ „Симеон Табаков” д-р Николай Сираков даде ценни сведения за развоя на обществения живот след Освобождението, на историческите начинания и особено, за събитието от 16 април 1879 година с приемането на Конституцията на Българското княжество(Търновската конституция) от Учредителното народно събрание в старопрестолния ни град; за личностите-двигатели и процеса по изготвяне на „Органическия устав за държавното устройство на българското княжество”.

Д. Петкова акцентира върху новаторския принос на този основен документ за развоя на обществените отношения и някои граждански свободи, като това на сдружаванията, на печата и др.

Културните институти-организатори на инициативата в Сливен, отвориха фондовете си за предоставяне на ценните експонати. Присъстващите се запознаха с някои „първи издания” на конституцията, включени в изложбата; разгледаха и учебници по право от онова време, както и монографически трудове от края на 19-ти и началото на миналия век.

Интерес предизвикват и експонираните от Държавния архив в Сливен оригинални архивни и снимкови материали от практиката на юристите, отличителния знак (изработен от бронз) на мирови съдия и др.

Респектират обществените деяния и ликовете на видни юристи, работили тук- първостроители на Сливен, културното му дело и на България след Освобождението.

Наред с имената на книжовници и издатели, сливенци сведоха чела и пред делата на съзидатели на българския обществено-политически живот, като Стефан Панаретов - акад. и дипломат, на акад. П. Данчов, д-р Симеон Табаков, д-р Добри Минков, Георги Долапчиев, на журналиста Петър Папанчев, Петър Гудев, Иван Милков, Йордан Нейов и др.

Сред личностите с размах на строители на „Нова България” се откроява името и на кмета Георги Арнаудов, оставил диря със създаването/завършването на училища, редица служби в града и в издаването на в-к „Изток”.

Знак за интереса към реликвите на историческото ни минало и държавност бе присъствието на изложбата на учащи се от учебните заведения на Сливен, получили ценни знания за периода на съграждане основите на освободената ни държава и ролята в тези процеси в единната съдебна система и нейните звена (съд, прокуратура, адвокатура.).

Младите хора се върнаха към времената на създаване на Сливенския административен окръг, изградения и действащ в него Окръжен съд (1878 г.) до приемането на Търновската конституция, с основни отлики: създаден в съответствие с действащите „Временни съдебни правила” - без наличие и действие на „касационна инстанция”; включващи определен брой/състав и регламентиращи начина на назначаване на председателя и членовете, съобразно функциите им.
Организаторите на изложбата „140 години Българска коституция” изразиха задоволство, че показаха на сливенските граждани ролята на Търновската конституция не само в съзидание фундамента на съдопроизводството в града, но и стожерите на „модерната ни конституционна държава”.

Иванка Денева