МИСЛИ КРАЙ ФИЛАНИН КЛАДЕНЕЦ

Слав Хр. Караславов

МИСЛИ КРАЙ ФИЛАНИН КЛАДЕНЕЦ

Ще се изтровим из ония улици
с амбицията - кой е по-голям
и дали снощи
в тъмното сме чули
за нас какво е казал някой там.

А селянинът
крачи из полетата,
не чака
вечността да му дадем -
превозва хляб
сред звън на колелетата
и грижи се
от глад да не умрем.


***

Откъснатото не расте.
И мъртвото дърво не плаче.
А времето въже плете -
едничка радост за палача.

Изпей си тихо песента
за радости и идеали.
Недей да жалиш за света,
светът за тебе да не жали.

Когато вечната гора
отгледа клони за бесило,
срещни ти своята зора,
отпий от блясъка й сила.

И дал криле на мисълта,
изстреляй в бъдното сигнали.
Ала недей да жалиш за света,
светът за тебе да не жали.

Безсмислено е да скърбиш,
скръбта е бяла пеперуда.
Дошъл си - все ще издържиш,
онаследил си всяка лудост.

Живей със корен във пръстта,
люлян от ехо на кавали.
И недей да жалиш за света,
светът за тебе да не жали.