ЧОВЕК НА ПЪТ

Иван Николов

Друг сигурно ще плюе в свойта пазва,
а нашият -
нали е бикоглав:
все някой трябва да отстъпи, казва,
ако се сблъскат влак и фотограф!…

Това, че щяло да изхвръкне птиче,
е клопка за наивници все пак,
а инак този кадър се нарича:
как фотографът спря товарен влак!

Дори неравнодушен към похвали
за мене - истина, за вас - лъжа! -
друг ще се дръпне сигурно: едва ли,
не бих могъл…
А нашият - можа!

Е, малко смешно някак си излиза
и нещо в позата не е добре,
и не раздира на гръдта си риза,
но ако трябва, ще я раздере!

Коминът пуши, колелата тракат
и машиниста
в своя труд нелек
стои разгърден и опрян на лакът:
човек на път и значи нов човек!

И скрит зад окулярчето мъгливо,
тук нашият подвиква изведнъж:
- Назад, назад! И малко по-наляво!
Сега усмихнат! Ха така, задръж!

И уж нехайно, уж на прима виста,
уж в невъзможност да го нагласи,
три пъти щедро щраква машиниста
и му се кланя три пъти: Мерси!

И вече вижда снимките: за всяка
си е приготвил щипка за пране…
Защото влака може да почака,
но вестниците, както знаем - не!

Така че, ако утре се наложи,
при малко шанс и по-добър късмет,
способни сме
в селенията божи
да спрем и реактивен самолет.