БАЩИНА ОТМЯНА
БАЩИНА ОТМЯНА
Що ми е жалба на сърце,
и жалба, майко, и рана:
да расна, да си порасна
и голям, майко, да стана.
В равно Загоре да ида,
та на загорски пазари
сиви воловци да купя
със позлатени юлари.
Воловци в рало да впрегна,
зарана рано да стана,
да ора, майко, да сея
и тебе, клета, да храня!
Що ми е жалба на сърце,
и жалба, майко, и рана:
да каже малко, голямо -
бащина мила отмяна!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 1, 1923 г.
ПИСМО
Това стихотворение е написано на отворена карта,
която поетът е изпратил от южното бойно поле
до своите обични деца.
Тук дните пролетни настаха.
Бял цвят по вейките нависва.
На вис въззета птичка плаха
със песен пролетта здрависва.
А лекокрили лястовички
към родния ми край прелитат.
- Там имам близки малки птички,
и те за мене ще ви питат.
И вие с първия разцъфнал цвет
носете им от мен привет!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 4, 1923 г.
ВЪРВИ!
Зора зорницата изпраща,
трепнало златно слънце грей,
денят неспирен ход подхваща,
звънецът школски сладко пей
и сякаш с думи той мълви:
- О, ставай, сине, и върви!
В нерадост - радостна надежда,
да радваш родната земя -
зове те днеска тя сама -
към бъдност светла те повежда
и няма, няма тя да спре,
доде… баща ти я оре!
Зора зорницата изпраща,
трепнало златно слънце грей,
звънецът школски сладко пей:
- Отново школски труд подхващай,
в труда ти радостта открий -
от радостта с наслада се опий!
——————————
в. „Поточе”, бр. 1, 1931-1932 г.
КАПЯТ ЛИСТАТА
Вятър сърдито
свири в гората;
бавно, безшумно
капят листата.
В голи клонища
дремят гнездата;
бягайте, птички,
капят листата!
Пусто и тъжно
вред на земята;
есен е вече -
капят листата.
——————————
в. „Славейче”, бр. 2, 1943-1944 г.
