Сирак Скитник

В току-що откритата изложба на жените-художнички излага скулпторни работи и Мара Георгиева.

Не са много у нас жените-скулпторки - особено ония, които дават основание да се очаква от тях нещо по-значително.

Затова дарованието и упоритостта, които показват малкото работнички в тая област, наистина заслужават насърчение и подкрепа.

Мара Георгиева не излага за първи път; миналата година дори тя беше наградена от Министерството на народното просвещение.

Сега изложените й работи и това, което досега е излагала (бюстове и глави), показват преди всичко едно сигурно чувство към скулпторната форма, без което е немислима въобще една талантлива скулпторна творба.

Но скулптурата изисква и сигурни знания; такива не липсват на Георгиева, и тя с една упорита предпазливост се мъчи да ги покаже във всичко, което работи.

Но тая предпазливост и винаги будната художествена отговорност у нея, въпреки своите добри страни, налагат една сухота и външна завършеност на работите й за сметка на вътрешната им жизненост.

Тая предпазливост, изглежда, й пречи да внесе и повече свобода и дързост в работата си, както в разбирането на формата, тъй и в композицията.

Но тя току-що почва, и нека се надяваме, че тъкмо това будно чувство за отговорност, съединено с повече жар и смелост, ще й помогне да оформи дарованието си. А тя е дала достатъчно, за да се надяваме.

Нейни работи притежават Народният музей и Министерството на народното просвещение.

——————————

сп. „Българска реч”, г. 7, май-юни, кн. 8, 1933 г.