Божко Ангелов

***
През мъглата от дни
времето поглъща
спомена за живота.

***
Виждам как времето
се изплъзва от
моя поглед.

***
Ръцете на Господ
всяка нощ милват косите ми,
дордето сънувам.

***
Парад на хвърчилата.
Дядовци и внуци
тичат срещу слънцето.

***
Колко път извървях
и нищо?!…
Само камъни и репей.

***
Зимна вечер.
Студът се промъква
с мен през вратата.

***
Броене на мухи.
Нищото говори
за себе си.

***
Канчета и грънци.
Преместване на
стрелките на времето.

***
Заблудата изчезна
и успях да се върна
при себе си.

***
Дъждовни капки.
Стон на камбана.
Пътят ме води.

***
Дъждът крачи с мен
през самотната вечер.
Пази ме в мрака.

***
В мен се притиска
все по-усърдно
хорската завист.

***
Една глътка въздух.
Вдишвам живот
и… издишвам.

***
Прашинките
по книгата
говорят за времето.

***
Пяната на вълните
ни подсеща за
нашата тленност.

***
Животът е полъх.
Лека вълна
залюля се от бриза.

***
Като хвърчила
бели лястовици
се движат във въздуха.

***
Прегърнати гълъби.
Синьо небе
и надежда.

***
Безлюден път.
По него вървят
нищото и славата.

***
Дъждовните капки
като спомени
чукат по стъклата на прозореца.

***
Влизам в храма.
Небето се моли за мен
от амвона.