ВЪЛНА
превод: Божидар Божилов
Отгде се таз вълна надигна?
Тя тича към моретата,
налита върху сушите
и галопира във гърдите ни.
Отгде се вдигна тя,
кой океан й даде своя гняв,
кое небе пък висотата си?
Пред себе си помита всичко,
разтваря бездни,
фонтани вдига, хвърля нависоко
скали, пречупени мостове
и кораби в миг овъглени,
от пристани останки жалки
и градове с вода залени.
Отгде се вдигна таз вълна?
Път от разискрена стомана, който
се носи, вдига се в небето
подобно кула,
вряща кръв, пламтяща,
под камъните запълзяла,
обединила пулса на земята!
Отгде се вдигна таз вълна?
Бик, който дъха жар и огън,
вълна окървавена,
клетва,
и свят обет
за възкресение.
О, чуйте я как приближава
и път проправя
през горите
и със свистене поздравява
далечните реки,
вървеж със знаменосен устрем,
борба, спасение!
О, чуйте я как приближава
иде отвред и дири мощни
души, тела,
за да издигне
гиганти,
мъртъвци да погребе.
Право напред лети, прицелена
във времето,
изкъртва замъци,
разчупва, удря като луда -
пей песента на океана,
понесъл се напред в атака.
Отгде се вдигна таз вълна?
И тича над моретата,
налита върху сушите
и галопира във гърдите ни.
Човешкото море.
