ПОЛЕТЪТ ЗАПОЧВА С ТВОИТЕ УСТНИ…

Виктор Мелник

превод: Ваня Ангелова

***
Полетът започва с твоите устни,
тъмни сред тъмния свят.
Интимната целувка пламва,
като крилата на пеперуда,
отлитаща в галактиката нощна на сърцето
под студеното острие на зората.

Думите не ще се промъкнат през устните,
заети с топлината ти
и полуразтворени в милувката,
недостъпни за поглед и неискреност.

Летежът започва с устните ти -
със спасителното докосване
между върха на шеметното острие на пиката
и пробуждащото избухване на парашута.

Полетът - това са твоите устни,
държащи в разтворените си длани
безтегловната вселена
на март,
нежността
и временните неуспехи.


***
Тази вечер цъфтяха кестени.
В топлата привечер плуваше и се сипеше жълт прашец,
люлеещ се от виковете на момчетата,
гонещи топката в съседния двор.

А може би се е промъквал на пръсти разстланият сняг,
прикривайки внимателно шума на улицата,
разтваряйки се в белотата на света…

А може сбогуващото се слънце на късната есен
да е гасяло безсилните полегати лъчи.

А може минаващият вятър да е смразил града.

Вечерта, когато не се срещнахме…


***
цяла нощ
тъмнината проблясваше
с твоите очи
струваше ми се дори
че вчера
не сме се разделяли


***
Всяка птичка
носи със себе си
своя ветрец,
който се прегръща с крилата й
и от него силно трепери въздухът,
като от въздишката
на огромния невидим вол,
в чиито бели дробове
живеят милиони малки бризове
и се стрелват на свобода.