ЛЮБОВ В СНЕГА

Георги Константинов

ЛЮБОВ В СНЕГА

От черното небе
вали белота.
Любов в снега.
И сняг в любовта ни.
Сега
нашата любов
е снежен човек,
изваян от ласки
и надежда за вечност…
Проблясващ в тъмното
снежен човек,
който утре ще изчезне
под небрежния поглед
на слънцето.


СВОБОДАТА

Всеки ден мисля
за свободата:
свободно да дишам,
нормално да живея…
Не казвайте, че е някъде
близо до мен.
Ще се чувствам
наистина свободен,
ако имам свободата
да не мисля за нея.


ХИЖА

В гора от борове зелени
усмивката ти виждам пак.
Отново си дошла при мене
по-тиха от среднощен сняг.

Сред спомените ми смълчани
си влязла с вятъра от юг.
Към огъня протягаш длани,
а не към мене.
Но си тук.

И към стъклата заскрежени
поглеждаш с радостна тъга.
Отново си дошла при мене.

А няма стъпки по снега.