МИРАЖ
МИРАЖ
Отиват си във скръб и обездомени
чадата на светът,
като забравени далечни спомени.
И на живота ей превалят стръмний рът
деца, мъже, жени -
незнайно откъде и от кои страни…
Отиват си във скръб и опечалени
чадата на светът
от сън пробудени, насъне галени…
1919
АПРИЛСКА ГРАВЮРА
По улиците ламбите запали
нощта. Преплита паежини дъжд,
под тях ей сенки бързат закъсняли:
хлапак, слугинче или някой мъж.
И после пак се тишина понесе
низ сенките над уличната кал:
камбанен звън отнейде се разнесе,
а аз съм до прозореца заспал.
На заранта нощта се бе стопила
в вихъра на зорницата; разведрен,
събудих се: пред мен се кротко смее
дошлият рано, рано росен ден.
1920