МИРАЖ

Димитър Бабев

МИРАЖ

Отиват си във скръб и обездомени
чадата на светът,
като забравени далечни спомени.

И на живота ей превалят стръмний рът
деца, мъже, жени -
незнайно откъде и от кои страни…

Отиват си във скръб и опечалени
чадата на светът
от сън пробудени, насъне галени…

1919


АПРИЛСКА ГРАВЮРА

По улиците ламбите запали
нощта. Преплита паежини дъжд,
под тях ей сенки бързат закъсняли:
хлапак, слугинче или някой мъж.

И после пак се тишина понесе
низ сенките над уличната кал:
камбанен звън отнейде се разнесе,
а аз съм до прозореца заспал.

На заранта нощта се бе стопила
в вихъра на зорницата; разведрен,
събудих се: пред мен се кротко смее
дошлият рано, рано росен ден.

1920