ПЕСЕН

Константин Кълвачев

ПЕСЕН

Край мене раснат крин и мирти
и слънце южно грей край мен.
О, слънце дивно, чар и мир ти
не си ли слънце в тоя ден!

Уморена от зли неволи
и от световна суета
душата ми забвение моли
над замечтаните листа.

О, слънце мое, чар и мир ти
дари ми в тоя светъл ден -
под граните на тъмни мирти
стори ме гален и блажен!


***
Сънувам ведри небосклони
над цъфнали поля без край,
низ прашен друм - войски колони
навлизат мирни в родний край.

Сред тях и аз съм - сетни сили
напрегнал, крача замечтан.
О, светъл час - към мойте мили
възвръщам се от люта бран.

Ден, два - и волен като птица
ще съм, товара на войник -
от унижения върволица
от себе снел - о, час велик!

Но горко, горко ми: лучите
на новий ден във чужди край
ме срещат пак и скръб в очите
ми блика и сърце ридай…