ПОДВИГЪТ НА СТАРИТЕ И РАЗРУШЕНИЯТА НА МЛАДИТЕ

Асен Златаров

Големите хора на нашето възраждане и просветителите на освободеното княжество живееха в скромни паянтови къщурки. Но духът на тия хора бе велик и даваше смисъл и оправдание на волята за живот на нашето племе.

А сега? - Строим кооперативни жилищни хамбари, хвалим се с големината на апартаментите в тях, а духът ни е издребнял до размерите на микрона: и микроскоп не го лови…

Затова, види се, с особено настървение гледаме да заличим следите на духовните водачи, които жертвуваха всичко заради нас: плаши ни техният ръст.

Пиша това, защото се замисля атентат срещу онази опазена частица душа в нашето бездушно време: намислили са да строят жилищна кооперация на мястото дето стои сиротната малка къщурка на Славейковци: на дядо Славейков и на сина му Пенчо. И искат да я събарят.

Министерският съвет има един час на благородно вдъхновение: издаде постановление за откупуване на тая къща, за да се превърне в музей.

Но разтичали са се сега кооператори, строители, собственици и искат да се отмени това постановление. Казват, че щели да успеят… „Строители” на новото време!

Успявайте, успявайте, господа!

Запълнете душата на тоя народ с тухли, а сърцето му с цимент: велико дело вършите…

Защо ни са реликви на нашата духовна история, защо ни е пиетет пред хората на духовния и граждански подвиг?

Никакви музеи, никакви паметници: да ги заместим с безвкусни жилищни кооперации, по чиито балкони се сушат кирливите ризи на нашето затънало в кал време…

Па и какво значи душата на един народ пред еснафските интереси на двайсет кооператори, жадни за даване стаи под наем!

Аз предлагам да се построи жилищна кооперация и на мястото дето е къщата-музей Вазов: какво хубаво, ъглово място!…

——————————

в. „Литературен глас”, г. 4, 1 май 1932 г.