Стефан Коларов

Преди 100 години на 4 април в Стара Загора е роден един от най-ярките ни лирици - Веселин Ханчев (1919-1966)

Бях вече ученик в последния клас на гимназия „Христо Смирненски”, когато дойде покана за поетична вечер с трима поети - Веселин Ханчев, Павел Матев и Орлин Орлинов.

Моите интереси към литературата бяха подчертано силни, така че вечерта, доста преди четенето на гостуващите автори, се оказах на балкона на читалище „Постоянство”.

Не се съмнявам, че идването на Павел Матев беше свързано с това, че неговата съпруга радиожурналистката Лиза Матева беше наша съгражданка.

Вероятно той е поканил двамата си колеги. Вечерта беше изключително вълнуваща за мен защото виждах тримата ярки съвременни поети, седящи на сцената, осветени от електрическите лампи.

Те четяха, публиката ги аплодираше.

В онези години поетите се радваха на голям успех.

Хората четяха много.

Нямаше телевизия, нямаше ги модерните устройства, с които днес почти всеки се движи, забил поглед в тях.

Общуването с книгите и словото има особена привлекателност и интимност. То не е просто даденост, то трябва да намери своето истинско духовно измерение.

ПОСВЕЩЕНИЕ

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята, връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък, непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат,
и всяка мисъл в тебе да остане
като зараснал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата, и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,

за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

Това стихотворение може да бъде творческо верую на всеки сериозен талант, вярващ в себе си и своето дело!