ВАВИЛОН
превод: Надя Попова
Светът в единство хармонично бе,
с един език и със едно наречие,
преди небето му да прободе
възнесен храм сред Междуречието.
А честолюбецът, решил престол
да вдигне над звездите величави
и с Божеството да се изравни,
низвергнат бил - греха да не прослави.
Природата - въстанала и тя.
Вихрушка. Хаос. Брат не чувал брата.
И от забрава вечна връхлетян,
строежът бил - за дързостта разплата.
Западнал Вавилон, затънал в грях.
Изплащали го синове и внуци…
Молитвата, изричана от тях,
затихвала сред призрачните звуци.
Те крият вековечната тъга
в хорална фреска - образи незрими…
И за да прегори гневът сега -
чуйте дъха на хората любими.
