ИМЕТО
ИМЕТО
На ангели приличат всички бебета,
що да не ме кръстят и мене така
и да ме пуснат по живота шеметен,
с вървяща към Бога самотна душа.
И го нося аз името доста години,
и в доста паспорти все то си стои,
ние с него сме двамата в лято и в зима
носим общия кръст от зори до зори.
И когато ме питат що с такова съм име
дето хич не подхожда на стар крокодил,
бебета розови им давам за пример -
като ангели те са, а аз също съм бил…
БЕЗ
Златнопламенна лунна пътека
разделя морето на две
и полита мечтата по нея полека,
хоризонта прегръща с ръце,
на финала изчезвайки в миг -
без плясък, без звук и без вик…
Как само на мен ми се литва
след своя си блян полулудо,
без мантри, без думи молитвени
с надежда за някакво чудо,
което в щастие да ме обгърне,
без някой да бъде разсърден…
На живота тотално безличен
изпускаме щастливите мигове,
към властта и парите затичани
без шансове да ги достигнем…
Както мечтата политнала леко
по жълтите павета
на лунната пътека…
ТЪЙ РЕЧЕ ЛЕКАРЯТ
Състояние “Стабилно тежко” - докторът рече,
а диагнозата е „Акутна Любов”,
пациентът на душевни мъки е обречен,
какво да се прави - живътът е суров.
На латински нищо не продума тоя лекар,
явно нещо беше учил-недоучил…
Ясно бе - за диагнозата няма аптека,
оказва се патологичен случай.
Трудно от тази тежка болест се умира,
но не може и да се избяга,
а душата, горката, припърхва немирно
и накрая примирява се някак…
Нищо на латински докторът не каза,
само дето тъй и не разбра,
че с тази благословена диагноза
диагностира своята Душа…
