БЕЗКРАЙНОТО

Гордана Бошнакоска

Превод от македонски: Роман Кисьов

БЕЗКРАЙНОТО

Ако насън ми дадеш хляб
и аз гладно го ям
ако насън ми дадеш вода
и аз жадно я пия
ако насън ми дадеш пари
какво да купя
какво да купя.

Купи съня
за да го сънуваш отново
съня в който ти давам хляб
а ти гладно го ядеш
в който ти давам вода
а ти жадно я пиеш
в който ти давам пари
за да купиш съня.


ВРЕМЕТО ОТИВА НЯКЪДЕ В БЕЗКРАЯ

Всички красиви листа на лятото
са в нас,
ние се отказваме от вечността
на времето,
Любов моя,
а реките текат
и моретата се преселват в облаците.
Оставаме в лятото
забравени
и очакваме промените на месеците,
Любов моя,
а реките текат
и моретата се преселват в облаците.
Закръгляме плодовете
на времената
в малките къщи
покрай бреговете
на нашите зелени земи.
Означаваме началото
на големите преселения на птиците
и оставаме сами
между изгубените жълти клюнове на времето,
Любов моя,
а реките текат
и моретата се преселват в облаците.
Оставаме без нашите
красиви листа на лятото,
оставаме без нашите
малки зелени земи,
птиците сега са някъде
далече над пустините,
Любов моя,
а реките текат
и моретата се преселват в облаците.


НОЩНИ СРЕЩИ

Всяка сутрин изпращам пътника
по дългите пътища,
а надвечер го дочаквам във съня,
със бяло цвете.
Срещаме се в някакви разрушени градове
и по малките улички правим паркове.
Моето цвете никога не увяхва
и в него е събрана цялата луна,
която пръска светлина по пътищата на буболечките
и малките звънци над портите.
Нашите срещи започват и свършват
на белите полета,
във праха на цветовете,
зад речните корита,
през множеството градове,
във влажните долини,
навсякъде през въздуха и вятъра,
във смирените пейзажи на езерата,
във моите очи
и в мене.

Пролетните ветрове носят
сълзи в очите твои,
а после бягаме във долината
на тайните сърца.
Нещо чудно мислим
когато гледаме птиците.
Аз им преброявам крилата
и откривам че имат
повече от две.
Какви измамници са птиците!


СВЕТЛИНАТА НА МОЕТО МЯСТО

Вятърът в големите долини
играеше със сините буболечки,
и там започвахме обновленията
на корените и цветовете.
Ти оставаш винаги непроменен,
а аз се откривам по-различна от вчера
във въздуха който се движи през времето.
Напразно държиш моите корени,
те остават в твоите ръце,
а аз отново бягам
с пясъка,
с водата,
с пролетните игри на дъжда.
Изгубвам се във времето
и игрите на годините.
Трудно е да остана на едно място
където всичко се смирява.
Изморяват ме тихите води,
които меко влизат във кръвта
и носят сладко опиянение.
Това не е истинското място
на сините долини
където може да се обновяват
корените и цветовете.
Това място е някъде дълбоко
скрито в мен
като малка бяла светлина.


ТЪМНИНА

Усещам я как идва
с малки мълнии в ръцете
и пламнали очи от вятър.
Всичко наоколо се топи в тревите посивели.
Моето събуждане дойде
когато тя завърши любовната игра с деня
и аз учудено забелязах че този ден
е пръв от множеството срещи,
които пророчески бягат през пръстите ми.
Без тайни през вятъра и времето
лудо се върти денят
и всичко което до вчера ми показваше пътя
до нейните стаи
се е скрило под стъклени звънци.
Това е, казват,
вълшебникът на този изсушен край,
а аз нямам такава сила която пресъздава цветовете
и трудно ще мога да намеря
водния път до езерата.
Нейните пръсти – каменен цвят
на моите гърди.


ПЪТИЩАТА НА ДУШАТА

И докато завършвам текста,
и докато споменавам
пътищата на душата,
един силен вятър
от Шар планина
нахлува вътре
във сухия въздух
на стаята.

Телевизорът се включва
от самосебе си
и отеква от етера
далечната песен
на малките ангели
със кръстосани крачета,
седнали върху облака
на синьото небе.

Разплита се песента
на херувимските гласове,
понеже тя – душата,
се появява
със сумрака,
в неизбежното дружене
със смъртта.


ВЕСТ

Ако искаш да излезеш от дома,
отиваш към изхода на къщата,
но не можеш да излезеш.
Отиваш към другата врата
и към другите врати,
виждаш – всички са затворени.
Насочваш се към прозорците.
Един след друг,
опитваш се да ги отвориш.
Отиваш към малките прозорци
на банята и на тоалетната,
но и те са затворени.
Запътваш се към решетките на гаража,
не можеш да се провреш през тях
и тогава забелязваш
един невзрачен отвор във стената,
през който преминаваш.

Намираш се на улицата
и отиваш до магазина,
от който всеки ден купуваш хляб.
Виждаш, че там сега е
дюкян на обущар.
Отиваш към предишния дюкян
на обущаря,
мислейки че там е хлебарницата,
но там сега е ксерокс.
На ксерокса копират
свидетелства за брак, за раждане
и некролози.
Забелязваш твоя некролог,
с твоето име и презиме,
и с другите данни,
които потвърждават твоята смърт.

Обезумяло се втурваш към къщата
и искаш да избягаш от вестта
за твоята потвърдена смърт.
Насочваш се към портата,
тя е затворена.
Опитваш се да влезеш
през другите врати,
но не успяваш.
Проверяваш по ред прозорците,
и те не те допускат.
Идваш до решетките на гаража,
не можеш да се провреш през тях.
Сещаш се за отвора в стената,
през който излезе.
Сега той е затворен.

Оставаш навън без хляб,
а вятърът навява върху теб
като есенни листа
листовете от ксерокса.