ЧИНОВНИЧЕСКИ НЕКРОЛОГ

Райко Алексиев

ЧИНОВНИЧЕСКИ НЕКРОЛОГ

Със тъга неизразима
и с дълбока скръб в душата
съобщавам на роднини
и приятели, че днес
вследствие неизлечима
криза нейде във червата
безвъзвратно се поминах
тази сутрин точно в шест.

Аз, покойния, бях малък
изпълнителен чиновник
на държавната машина
в архиварския отдел
дето сухия си залък
изработвах по часовник
цели двайсе и пет години
от житейския си дял.

Неизвестен и забравен
в отделенията сиви
кретах тихо и прилежно,
но жестока смърт изви
и измъкна ме безславно
изпод прашните архиви
и остави в безнадеждно
положение, уви:

недоизплатена къща,
опечалена съпруга,
седем лично породени
и заварени деца,
две балдъзи, внук и тъща,
племенник, и в таз задруга
три кокошки насадени
със по тридесет яйца.

А след тях опечалени
десетина фурнаджии,
деветнаесе бакали,
и касапи двайсе и пет,
обущари и шивачи
и безброй зарзаватчии,
и във столичните хали
всички фирми ред по ред.

Два-три пристава съдебни,
пет лихвари и банкери,
двеста дългове незнайни
с полици и документ,
още толкоз сметки дребни
из кръчмарските тефтери
и надписвания тайни
до последния момент.

Не плачете, не ридайте,
личности опечалени -
на пришествието второ
до ще някога часът
и тогаз, най-лесно, знайте,
всички ваши сметки с мене
без скандал и без тревоги
честно ще се уредят.

Само дръжте точна сметка
за изядено-изпито,
та когато стане нужда,
всичко да е налице
и просвири ли тръбата
херувимска, без да пита
всеки тук да се нарежда
със тефтери във ръце.

Адреса ми е най-лесен:
„Царството на свети Петър,
новия квартал на ада -
батакчийските души”,
тук на всички съм известен,
знаят ме на всеки метър,
молим, нека заповяда
на комуто му държи.

——————————

в. „Щурец”, г. 1, бр.47, 11.11.1933 г.


ЗИМНА ЖАЛБА

Времето лети, отлита
като сън сред дните есенни,
никой никого не пита:
грижите весден надвесени,
над душите ни сироти,
кой ще махне с улеснение,
кой ще ни даде банкноти
за кюмурно отопление,
кой ще ни снабди любезно
със одежди и балтония,
кой с участие полезно
ще ни подари шошони и
кой на челядта ни жалка
ще се грижи зарад върлото
нанагорнище, което
като призрачно видение
цяла есен, цяло лято
ни поставяше в смущение?
Никой никого не пита -
не отвръща на гатанките,
всеки поотделно скита
по капиите на банките,
моли, проси, плаче, стене,
а ключалките на касите
се подсмиват с извинение,
зер, на ситите стомасите
на гладника нямат вяра
и с убийствено мълчание
да потъваме ни карат
в меланхолно състояние.

——————————

в. „Щурец”, г. 3, бр. 113, 9.02.1935 г. Подписано: Щ.


ГЕРГЬОВСКА ПЕСЕНЧИЦА

Съпругът е съпруг и още
стопанин-господар във къщи.
Съпругът е другар, приятел
и зет на хрисимата тъща.

Съпругът е сметководител,
артелчик, домакин и „патер”,
и подчинен разпоредител
цял ден в семейния театър.

Съпругът е бавач, разсилен,
и плюс професии дузина
и за добавка, твърде често,
Гергьовденска стажант-слугиня.

——————————

в. „Щурец”, г. 3, бр. 125, 4.05.1935 г. Подписано: Ферибачи.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Ден на книгата ни жалка,
Ден и на детето малко,
Ден на труда по земята,
Ден на билките, цветята,
Ден и на гората родна
(Ден на брадвата народна),
Ден на разните изкуства,
Ден на югославски чувства,
Ден на ньойските диктати,
Ден на слепи и сакати,
светъл Ден кооперативен,
Ден на Котел, Ден на Сливен,
Ден на Кирил и Методи,
Ден на Стефан Караджата,
Ден на гроздето - вината,
Ден на Ботев, Ден на Левски
Ден на Александър Невски,
Ден на всички дни до тука
всичко служи за поука.
Всеки ден напомня нещо
твърде мило и горещо
и стои, тъй да се каже,
като символ горд и важен.
Но защо, кажете, моля
и по чия мъдра воля
само дни се днес празнуват,
а пък нощите си плуват
в тъмнини и във забвение?
Ако зависи от мене,
веднага създал бих празник
на ония безобразни,
тъмни и потайни доби,
произнесено в скоби
(Нощ на родните ни тайни).
Нощ на всичките незнайни,
скрити помисли човешки
и деяния лудешки.
Този празник също важен
е за хала ни прокажен.

——————————

в. „Щурец”, г. 3, бр. 125, 4.05.1935 г. Подписано: Щурец.


ПРОЛЕТНА ЗИМА

На пролет златоткана
занизаха се дните
и утрините светят
във сребърни слани.
По лоба на Балкана
весден пълзят мъглите
и в нощите студени
незнайна скръб звъни:

със ледено диханье
сезонът полузимен
надникнал из засада,
вещае студ и мраз
и свойто одеяне
приготвено за зима
за трети път с досада
обличам скръбно аз.

И мисля жалостиво
за топлите сезони
или на топломера
за градуса висок.
Без килограм топливо
в тез пролетни сезони
как Май ще се прекара
един сал знае Бог!

——————————

в. „Щурец”, г. 3, бр. 127, 18.05.1935 г. Подписано: Щурец.


ПЕСЕНЧИЦА

„Темно, брате, темно ете
като в катраница,
нито месечина свети,
ни ясна звездица.

Та няма ли кой да палне
плевнико на кмето,
да разпръсне това пусто
темнило проклето!”

Така дума бай Елинко
в една малка песен
и подсказва ни мънинко
по начин най-лесен

да занижем на глас същи
други думи днеска:
(никой сал да се не мръщи
и да се не стреска).

„Скучно, брате, скучно, ете,
като у джендема,
ни по нас, ни в кабинета,
нищо ново нема.

Само слух по слух се носи,
та си глава кине.
Власт ли някой тамо проси
или за власт гине?

Та няма ли кой да друсне
криза министерска
и най-после да разпръсне
скуката чемерска?”

——————————

в. „Щурец”, г. 4, бр. 182, 5.06.1936 г. Подписано: Щурец.


БЛАЖЕН Е ТОЙ!…

Блажен е този, който може
във труд живота си да мине
и посред кризи всевъзможни
да има работа с години.

Блажен е този, що кат хала
до късна вечер блъска, чука,
оре, копае на провала
и не усеща сън, ни скука.

Блажен е той, че в тая криза
в ръцете занаят си има,
та на гърба си все пак риза
и залък във устата има.

Но по-блажен е, който може
без труд живота си да мине,
и всред стагнацията тоже
да има яжбина с години.

Той по-блажен е, че пасува
и ни оре, нито копае,
а раци где зимуват
най-точно и подробно знае.

И знае още да се бие
в гърдите за правата наши,
яде, замезва и си пие…
и бърка партизански каши.

——————————

в. „Щурец”, г. 4, бр. 196, 11.09.1936 г. Подписано: Козирог.