ОКТОМВРИЙ 1916

Йордан Стубел

До тоя буренясал пост, необитаем, стар,
един октомври дъждовит вървяхме две седмици.
За да преминеме отвъд граничния пожар
ний клетва дадохме за смърт - и станахме войници.

Ний всичко имахме - тютюн, чорбица, хляб, вода,
и вече ясно бе за нас и знаехме предела,
че стига някъде далеч към южната звезда,
където ще заспим навеки под шинела.

Преди тръбите да тръбят, страхотна и сама,
със вой прииждаше нощта, коварна, да остави
в полето и окопите накъсани писма,
от таз, която, може би, не ще да ни забрави…

Понякога ний имахме и радост, смях и ден,
но кратък и без слънце ден, неудържима сила…
Не… ние нищо нямахме, о, нищичко освен
едно сърце, една любов и братската могила…

——————————

в. „Развигор”, 5-14.03.1937 г.