С ТИШИНА И СЪС ЗАЛЕЗ ИЗЧЕЗВАЩ
превод: Красимир Георгиев
С ТИШИНА И СЪС ЗАЛЕЗ ИЗЧЕЗВАЩ
С тишина и със залез изчезващ
е запълнен домът ми пред сън.
И понякога сребърно-ведра
нощ спокойна проблясва навън.
Аз излизам на прага при нея.
Дишам леко струящия хлад.
Сняг синее. По пътя тъмнее.
И дърветата мъдро мълчат.
Виждам - сенки последни топят се,
в здрача люляков чезнат брези.
Дар ненужен ветрецът донася -
с черни съчки сред двора пълзи.
Над градината виждам - небрежно
възвисена по прежна следа,
ме оглежда самотно и нежно
синя - същата жива звезда.
1905 г.
——————————
ТИШИНОЮ, УМЕРШЕЙ ЗАРЕЮ…
Тишиною, умершей зарею,
Еще полн успокоенный дом.
И серебряно-светлой порою
Ночь приходит, и меркнет кругом.
Выхожу и стою у порога.
Мне дышать холодно и легко.
Снег синеет. Темнеет дорога.
И деревья молчат глубоко.
Вижу - тают последние тени
У сиренево-сизых берез.
Дар ненужный - смотрю - на ступени
Ветер черные сучья принес.
И над садом, я вижу небрежно,
Поднялась и стоит, как тогда,
И глядит, одиноко и нежно,
Голубая, живая звезда.
1905 г.
