Сирак Скитник

Тая година в нашите бележки за художниците ни ще запознаем читателите на „Българска реч” с някои от най-младото ни поколение художници-живописци и скулптори, които, наистина, тепърва ще си извоюват име, тепърва ще си уяснят напълно пътя, който трябва да следват в бъдещата си работа, но талантливостта на които не подлежи на съмнение.

Мнозина от тях дават големи надежди, и ако те не зарият таланта си в земята, ако обикнат изкуството с трайна обич и проявят повече волевост да продолеят лошите наши условия за работа, достойно ще продължат онова, което е направено в нашето изкуство от техните талантливи предшественици.

Любомир Далчев вече няколко години работи като свободен художник.

Още първите работи, които изложи, го посочиха като одарен човек и като художник, който гледа сериозно на работата си - който знае, че нищо не се дава току-така, че трябва да се работи, да се проучва, за да има работата ни един смислен и задоволяващ резултат.

И всяка година работите, които излагаше, издаваха не само грижата на художника да проучи и познае добре онова, което изобразява, но сочеха и напредъка му като творец.

Няколкото композиции, които даде напоследък - „Адам и Ева”, „Благовест” и пр. - въпреки, че не са от най-сполучливите му работи, ясно показват, че за него изкуството е дейност, която има по-висши задачи от тия да изобразява само нещата около нас. И само с това да се задоволява.

Любомир Далчев е свършил нашата Художествена академия. Учил е няколко години в Германия.

Негови работи притежава Народният ни музей.

——————————

сп. „Българска реч”, г. 7, октомври, кн. 1, 1932 г.