СЕНКИ

Халед Даруиш

превод: Мая Ценова

СЕНКИ

Върху мокрия пясък
на прага на август, изгарящ от страст и измислици,
написахме моето име и твойто,
и вдигнахме крепости на царе от легенди незнайни.
Уморена вълна приближи
и отнесе имената ни заедно с нашите крепости,
и остави ни камъчета разноцветни
върху мокрия пясък…
Разсмяхме се. Спомен за празнична нощ
и деца по сокаците.
Прегърнах те - бе разтреперана птичка
през зимата.
А с разгара на залеза
песните пак се смириха по твоите устни.
И повяхнаха моите пръсти в дланта ти,
когато на мокрия пясък остана
единствено мрак и мълчание
и двете ни сенки, удавени в свойта прегръдка.


СКУКА

Доскуча ми да говоря за смъртта и свободата;
плитките ти ще възпявам -
мокри от дъждеца топъл на октомври.
Доскуча ми гордата ми самота;
ще потъна във възхвалата
на пръстите ти,
разтреперани върху сластта на моето сърце.


ПРИЗОРИ

Призори
на третата веранда в последния ми дом,
под лозницата, цедяща чая на луната,
между “не”-то на надменността ти
и “да”-то на страстта ми
блестеше ти подобно езеро по пътя към пустинята,
а аз увяхвах като цвилене посечено.


EHODUS’88

Наизлязоха обичните ни на пристанището -
нашето завръщане да чакат.
Наизлязоха обичните ни, боси като вятър,
а пък от сърцата им струеше светлина.
Цялата земя излезе на пристанището -
улиците, ароматът на смокини,
овлажнелите от жаждата за пеене девойки,
шепотът на локвите,
учениците, пастирите, прозорците,
пресипналите флейти…

Цялата земя излезе - нашата земя -
на пристанището,
нашето завръщане да чака.
И пристигна нашата носталгия в пристанището преди нас.
И пристигна нашата носталгия.
А ние не пристигнахме…


ИЗ „88″

30.

Отражението ми в прозореца на влака
е море, протегнало ръце
към малкото момче, което бях.

34.

Ето, че ми предоставяш избор,
Господи -

между робството на камъка
и хаоса на вятъра!

50.

Излез безшумно -
да не те усети пустотата,
която ме причаква зад вратата.

65.

Кактусът е моята душа,
а росата
е в ръцете ти.