ОТЛОМКИ ОТ ПАМЕТТА НА ПУРПУРА

Таха Мухаммад Али

превод: Мая Ценова

ОТЛОМКИ ОТ ПАМЕТТА НА ПУРПУРА

Когато мракът се възправи
срещу мене изведнъж…
като вълната на удавник…,
аз ще разбера, че изворът на пулса
в моето отслабнало сърце
на път е да пресъхне!
И че вече време е
мелодията на отминалия
полъх
да напусне пурпура,
излизайки от паметта на паравана!

Като кервани от предвестниците на мъглата
страхът ми също ще си иде,
връщайки се заедно с най-близката зорница
към първите си езера!


***
И щом разпусне слънцето косите си
сред утринта…
и видя разпилените отломки от златния дъждец,
без никакво опиянение да сетя
и без да влее в мене радостта ми с дългите ресници
своето ликуване -
по обичая
сдържайки риданията си
от страх да не събуди някого…,
това би трябвало да означава,
че наистина…
съм свършил!


***
Но все пак знакът за смъртта ми
си остава:
в очите да те гледам,
без да се разплача!