ГОРЧИВА ТИШИНА

Файсал Каркати

превод: Мая Ценова

Върху тялото ми каца раната на заника,
политнала от радост -
платната на прокудата са я донесли.
Очите ми изтриха залеза
от зрелостта в годините на мойто детство.
Сами сме -
птицата на радостта… и аз.
Четем си забранената поема…
населена със бедуинските зандани
и заградена с щикове.
Четем си раната ни,
тласкана на копията им към огъня.
Четем сълзата, бременна с рождението на надеждата,
и тя облива ни с дъжда от тишина горчива;
и само ние сме простор в платната.