ПРОТИВОРЕЧИЯ НА ЕДНООКОТО РУГАТЕЛСТВО
превод: Мая Ценова
1. САМОТА
Прелиства вестниците жълти на сърцето
лист по лист,
прозрачен става и пулсира със росата
и със морските треви.
И в житните му класове
стаено е горчиво разкаяние,
а с тел хартиена е изолирано сърцето му.
Прелиства и го питат:
Старче, кой си ти?
2. ЧЕСТТА НА СТАДОТО
(И той отвръща,
за да разберем
бюрократичните черти на ранната си старост,
която има твърде изкривена действеност
и в подстъпите й размива се честта на стадото
към пищни летописи за миниран тил):
- Ето ви кръвта ми!
Успокойте се и се възрадвайте,
вие, от които всеки миг открадват
на жестокото ви битие везната!
Вий, чиито мъки са благословени
с раждането на един велик пророк.
Кой от вас убежище не търси
в ножницата на любимата си
и не крие дявол под абата си -
да споделя сладостта му
от пробождането и размяната.
3. ХАРТИЕНИ ПЛАТНА
Сърцето има вече само нощ -
фитила на зората снеха от вратата му.
Спуснаха хартиените му платна
и избледня, и избеля цветът -
изпълнен със завоевания,
от жертвата откраднал нейния послушен жрец,
разпръсна се
подобно крастави камили в търсене на божество,
с което да разчешат крастата на славната история.