КЪМ СЪДБАТА
Когато ни преследваше Съдбата
тъй както някой луд с бръснач в ръка.
Арсений Тарковски
Е, настигна ни. И ме посече.
Оттогава така живея -
между ада и рая млечен,
скрила белезите от нея
под безгрижната ярка дреха,
зад усмивка
и таен въздъх…
Знам цената - каква утеха! -
на животеца, паднал възнак,
на куража си с крак ампутиран,
който мъчи се да танцува…
Нека да е с отрова потира!
А бръсначът ти май не струва.
