СОФИЙСКИ ИМПРЕСИИ

Стефан Коларов

1. ПРАЗНИЧНИ ЦВЕТЯ

Завърнал се от старата столица, оглеждам софийския пейзаж - пълен в осмо мартенски цветя - пред станциите на метрото, на спирките на автобусите, край магазини и навсякъде, където търговската предприемчивост може да се прояви.

Какво пък - хубав е празникът след 1 март - цвете за близък, обичан и уважаван човек - майка, любима, съпруга, приятелка или колежка… Израз на хубаво чувство и признателност.

Забелязвам и още нещо - многобройните цветя навред придават на все още сивия столичен пейзаж в края на зимата, нещо ведро и привлекателно, внушават изисканост и усет за нежност.

И жените, които носят цветя, и мъжете, които носят цветя изглеждат като че ли по-емоционални и не така навъсени, каквито са забързаните хора в големия град най-често.

Даже забелязах, че в пълните автобуси или влаковете на метрото, когато някой носи цветя, останалите се отдръпват леко, за да не ги смачкат. Цветята, освен красота, може би внушават и предпазливо движение вместо неизбежното блъскане.

Едно стихотворение на вечният влюбен в нашата поезия - КИРИЛ ХРИСТОВ, ни разкрива и тайните мераци на кавалера.

КИРИЛ ХРИСТОВ (1875 - 1944)

ПЕПИНА

„Девойко, подлуди ме!” - Тя се смее,
върти се покрай мен, подскача, пее
и дума ми: „Потрай…
кога си легне мама…” - Обещава -
е-хе, какъв ли ум тогава
ще й дойде - кой я знай!

Не! Няма где сега: един е края…
Оставям я, отивам в свойта стая
и чакам… Див и лих,
от кът във кът, залутан в тъмнината…
Но ето, че открехва се вратата
и чу се шепот тих.

„Ох, Санта Верджине… да знае мама…”
„Да знай! „Не сме с ума си ний и двама…”
„И по-добре!” „Я виж!”
„Какво да видя - видях го отколя:
не ме обичаш - искаш да те моля…”
„Хлапако да мълчиш!”

А месецът в прозореца наднича,
да види, знае ли тя да обича,
таз палава мома…
Погледнахме се: сякаш има трети
край нас… Но току виж, че се досети:
„Я пакостник!… На други нека свети!…”
„Пепина! … О, тъма!…”

Леко редактирах първата строфа, мисля че така изглежда по-добре! Една творба лирична, но и носеща силата на авторското виждане.

2. МАРТЕНСКА ВИЕЛИЦА

След няколкото почти летни дни, както нежелано в цялата страна, така и в столицата заваля обилно сняг, преминаващ в дъжд, и огромните локви, останали като че ли още от времето на Смирненски с неговите „Зимни вечери”, прегръщат падащите снежинки-капки.

Докато преминавам по улицата за метрото прелитат коли - пръските кал летят на всички страни. Нямам време дори секунда, за да погледна към водачите.

Но един от шофьорите, който ме е забелязал, намалява скоростта. Така и аз го „видях”. Понякога можеш да видиш човека, без да гледаш в него отблизо.

Едно малко стихотворение на ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ (1925-1995) е така съзвучно с картината наоколо:

СНЯГ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

Черни ниви
разорани.
Дотегливи
черни врани.
Черни мисли.
Черен грак.
И над всичко
като песен
спряна
и подета пак,
пада топъл
и несвестен,
пада хубав,
пада пресен,
пада
пролетния
сняг.

И все пак тя идва - пролетта, въпреки мартенските капризи. Навалелият сняг бързо се топи.

3. ШОПСКИ ЗАКАЧКИ С КАПРИЗИТЕ НА ЖЕНСКИЯ МЕСЕЦ

Тази Баба Марта, станала същинска европейка! След като беше размятала белите си поли та уплаши раззеленяващите се вече дръвчета, отново небето над столицата е синьо и нежно като коприна, както се пее в прославеното стихотворение на Младен Исаев.

От Орлов мост, след като излязох от метростанцията на грейналото слънце заснеженият профил на Витоша се откроява релефно и изпъква като в картина на Левиатан. Иначе денят е съблазнителен като певица от попфолка - грабващ с резливия ветрец, примамващ от пръв поглед, многообещаващ…

Шопите и техният велик творец ЕЛИН ПЕЛИН винаги са намирали начин да се присмиват, закачат, да търсят смешното в нерадостната си социална участ.

Така са се родили тези стихотворения, за които ми напомни падналия нежелан, обилен при това, сняг съвсем близо до очакваната астрономическа пролет.

БАБА МАРТА ВИНЦЕ ПИЛА

Баба Марта винце пила,
па се малко подмладила -
дощя й се да се смее,
омръзна й да се грее
до печката като котка
и излезе на разходка.
Тояга й леда счупи,
усмивка й снега стопи.
Гдето стъпи, трева никна,
над глава й слънце пекна.
Кукурякът се събуди,
па излезе да се чуди,
минзухарът се усмихна…
Всичко около утихна.
А от вишневите клони
кос смирено се поклони,
поде песни чудни, чисти,
та гората се разлисти.

БАБА МАРТА СЕ НАКИЧИ

Баба Марта
се накичи
със минзухар
и кокиче…

Овчар в поле
стадо тири,
хороводна
песен свири.

Гарван гракна
от гората,
присмя й се
на играта.

Баба Марта
се разлюти,
клетви сипна му
нечути.

И сърдито
развърте се,
сняг и ветрища
разнесе.

Та изплаши
млади, стари -
всеки скри се,
кой де свари.

Когато е писал пред един век тези стихотворения за деца, които биха били интересни и днес, именитият шоп от село Байлово, не е допускал, че Баба Марта ще се облече по европейски и ще носи българската слава навред по света, не само из софийското поле!