ДОДЕТО ПОРАСНЕШ

Борис Борисов

ДОДЕТО ПОРАСНЕШ

Додето в деретата пя сладкогласна,
реката порасна, реката порасна,
додето в деретата пя сладкогласна.

Додето врабците щастливи кръжаха,
гнезденца си свиха под сухата стряха,
додето врабците щастливи кръжаха.

Додето игриво жужаха пчелите,
напълниха кошера с медени пити,
додето игриво жужаха пчелите.

И ти се запитай, недей да забравяш -
додето пораснеш, какво ще направиш,
додето пораснеш, какво ще направиш…


КРОКОДИЛЧЕ

Лакома уста раззинал
и очи грамадни в мене впил -
даже и на детско кино
страшно е видиш крокодил.

Но и тоя страшен крокодил
крокодилче мъничко е бил…

Ех, да може крокодил-дете
вкъщи като мене да расте.

Ще му пея, ще го галя,
ще го люшкам в люлката без страх.
Ще го мъмря, че се каля -
щом не слуша, ще яде пердах.

Вече твърдо съм решил, че
ще се къпем двамата във Нил…

От такова крокодилче
няма да порасне крокодил!


ДАЛИ ЩЕ МИ СЕ КАРА ДЯДО

Денем-нощем все затворено
блее агънцето в двора ни.

Днес по улицата стадо мина.
То самичко е, а те - дружина.

Блейна агънцето, чак заплака,
а пък стадото върви, не чака.

А на мен така ми дожаля,
та навярно сторих пак беля.

Портата отворих и веднага
агънцето презглава избяга.
То отмина с веселото стадо…

А дали ще ми се кара дядо?


УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Ей това е самоуправление -
всеки ученик си има мнение.

Веселка направи предложение.
Пламен изрази неодобрение.

Спас създаде оживление
със едно чудато размишление.

Катя имала съображение,
а Марин поиска уточнение.

Вече губех всякакво търпение
и изказах своето съмнение,
че това е самоуправление.

Всички бяха на такова мнение.


В КИНОСАЛОНА

Върху екрана
се скита
куче без дом, без стопанин -
рошаво, гладно, немито,
ближе червените рани.

Тича и търси приятел
вярното в дружбата куче…
В кносалона
децата
трият сълзите с юмруче.

Първи път
плачат децата
не от ранено коляно,
нито от трънче в петата,
нито за книжка желана.

Плачат за бедното куче…
Вечер, играчките сгушили,
скришом оставят отключени
всички врати
и се вслушват…


КАК СЕ ПОБЕЖДАВА

Ход със дамата, рокада,
после с коня - шах и мат.
Губя винаги, щом сядам
да играя с моя брат.

- Батко, искам да открия
всичките ти хитрини.
- Ето книжка, прочети я
и добре я запомни.

Бързо книжката дебела
аз изчетох до кора.
Но защо ли не печеля
та макар една игра?

И какво е туй, което
като батко си не знам?
- Втора книжка аз прочетох.
Искаш ли да ти я дам.?

„Връщам с топа, жертвам пешка…” -
аз записах ред след ред.
После пак допуснах грешка -
май не съм роден с късмет.

- Батко, как така се случи?
Толкова ли съм невеж?
- Трета книжка аз изучих.
Трябва да я прочетеш!


СТАРАТА ТЕНДЖЕРА

Бабата на Веселка
ме купи -
нова,здрава, с розов цвят.
Колко пъти за обяд
варех разни, варех вкусни супи.

После дръжката ми се откърши,
дъното ми се проби -
на тавана може би,
мислех си, ръжда ще ме довърши.

Но добре, че Веселка се сети -
корен в мене посади.
Нужна съм като преди -
в мен цъфти най-хубавото цвете.


НА ТРОТОАРА

Най-добре велосипед се кара,
най-добре, къде? - на тротоара!

Пак на тротоара, то се знае,
най-добре на футбол се играе.

За стрелба, за криене, за дама
няма по-удобно място, няма.

Ала тесен ни е тротоарът -
бабите къде да разговарят?

А къде кола да се паркира?
Тука разтоварват хляб и бира.

Кофите, препълнени с боклука,
те къде да идат? - тука, тука…

Всеки - млад и стар, така я кара,
Цял живот почти - на тротоара!