СТИХОВЕ

Кети Дросу

превод: Теодора Стайкова

ИЗ „ИЗМЪЧЕНИЯТ ДЪЖД”

Остави ме да погаля
твоите ръждиви пръсти.
Дай ми да зашия едно копче
на скъсаното ти палто.
Ти дойде с нокти изпочупени
и с превързани очи,
но не прегъвай ръце;
остави мъката ни да изсъхне
на лампата.

Дъждът измива вчерашните марки
върху писмата, хвърлени на плочите на двора.
Старите вече измряха.
Но погледни през нашия прозорец
как напъпват дърветата.
Изтърси прахта от дрехите си,
запали звезда над мокрите покриви:
дойде час - тревата започва да расте.


ПРОЛЕТНИ ЧАСОВЕ

Има една страна с мандаринови дървета -
там, на края на твоята длан,
там, където нашата мъка се свършва
и започва небето…

Ти каза:
Трябва да задуха някаква буря,
да помете къщи и дървета,
да помете и нашите години,
за да можеш с един зелен лист да палиш
своята лула.

Ние познавахме само старите бадеми,
които дядо бе посадил в градината.
Днес знаем и
бурята, която помита годините,
и зеления лист,
с който палиш лулата си.
Сега, когато ръцете ни стигат
до твоите.