Василис Ротас

превод: Димитър Дублев

ЖЕНАТА НА ОРАЧА

Не е ловджия с пушка,
ни с тежък чук ковач,
левент е моя момък,
левент и прост орач.

Където стъпи, всичко
потръпва и цъфти,
където впери взори -
се люшват широти.

Излиза със зората,
по здрач се връща той
и свети като слънце
във пладнешкия зной.

Сам палешник забива,
след ралото върви,
подкарала двата вола
със бодрия си вик.

Разравя чернозема,
подвиква: хопа - хей!
И планината близка
от ехо се люлей.

- Партено, злато мое! -
ще викне той у нас
и мене ще подкара
със силния си глас.

Как силно ме притиска,
как здраво ме лови,
добре ме разорава
и сладко ме пои.

Със своя глас люлее
колибата ни той.
- Исусе, подари ми
мъжа, що си е мой!

ЗЕЛЕНИ ПЛАНИНИ

От слънце облени, планините крайбрежни зелени
с върховете увисват във морското дъно безкрайно.
От сянка до сянка със лодчица скита рибарка
и лодката спира, и своите жалби изплаква:
в морето потънали - те стават цветя и ухания.

ЕАМ-ЕАМ

Хубавица - свободата
спусна се от планината
и народът я целува,
и ликува, и танцува.

Птицо, пей, пей, ветре южен!
Да трепери днес тирана.
Де си ти, насилник гузен?
Здраво нашта мъст те хвана.

Радвайте се, свободата
иде, в битки закалена.
Ще живеем като братя
ний по цялата вселена.

Рефрен:
ЕАМ - ЕАМ - народен глас,
звездите стигаш ти!
ЕАМ - ЕАМ - ехти над нас,
над цяла Гърция ехти!