ЛЮБОВ

Костас Уранис

превод: Радой Ралин

ЛЮБОВ

Излишно е пред пътната врата да чакаш ти,
да дебнеш с поглед уличките занемели.
Тя, трябва ли да дойде, изведнъж ще се вести,
без да усетиш стъпките й премалнели.

Тя ще закрие нежно с хубавите си ръце
очите ти загледани, неутолими.
,,Коя съм?” - пита ли, по трепетното си сърце
познал я, ще прошепнеш скъпото й име.

Излишно е да чакаш. Ако трябва, тя сама
ще те намери и заключен да си у дома,
ръце разкрила, първа тя ще те прегърне.

За нея може и да свети целият ти дом,
щом тя се появи, да я преследваш тичешком,
самата тя не ще ли - гръб ще ти обърне.


НОСТАЛГИИ

Приличам аз на старите набръчкани моряци,
които по холандските пристанища стоят.
Приседнали край фара със лица енигматични,
те гледат как потеглят параходите на път.

Очите им, привикнали на бури и циклони,
се взират в параходите с носталгия и скръб…
И виждат как те вдигат скърцащите тежки котви,
и тръгнали, обръщат им гигантския си гръб.

Как се откъсват от пристанището и изчезват,
оставили в порфирения залез струйка дим,
която чезне в здрача като лъх неуловим.

Но старите моряци, неподвижни, все под фара
ще съзерцават със изгаснала лула в уста
как заминават параходите в безкрайността.