НА СВЕЩЕНАТА ЧЕТА
превод: Божидар Божилов
НА СВЕЩЕНАТА ЧЕТА
Да ви не мокри нивга дъжд,
на облак да не носи
зъл вятър святата земя,
блажената велика пръст,
що ви покрива.
Воалорозова зора
да я разхлажда вечно
със сребърни сълзици
и нека вечно върху тях
цветя да раснат!
Деца на Гърция, със чест
вий паднахте в борбата,
в сражение мъжествено,
о, чета на герои,
о, нова гордост!
Съдбата в миг един отне
победните ви лаври
и тъжен траурен венец
от мирта и кипарис
за вас уплете.
Откак природата разля
в очите на човека пръв
със предвидлива длан страхът
и златните мечти безброй,
и светлината,
върху огромното лице
на щедроплодната земя
небесното око откри
дълбоки като зимна нощ
черни гробове.
Нещата вредом са сред мрак;
за кратко време заблестя
лъч от безсмъртната звезда;
със волен избор ни дари
тъй божеството.
Достойни за родината
и за дедите си деца,
тя можеше ли да ви скрий
в безславен гроб в пръстта,
гръцки герои?
Ненавистния зъл Старик (1),
тоз враг на Естеството,
кръстосва цялата земя,
моретата обхожда той
и иде, иде…
От черната си стомна лей
водите на забрава,
пред него всичко чезне в миг,
загиват градове безброй,
царства, народи.
И Времето ще се отбий,
когато тихо доближи
до осветената земя
с безмълвие да почете
тази пръст чудна…
Тук всяка майка ще се спре,
с деца си ще застане,
когато ний дадем порфира
на Гърция любима
и скиптър древен.
През сълзи ще целуне тя
праха ви свят, ще каже:
бъдете като тях, деца,
като таз чета славна,
чета геройска.
—————–
1. Ненавистния зъл Старик - Времето (бел. прев.)
ОЛТАРЪТ НА РОДИНАТА
О, братя, тичайте насам
с души горещи, храбри.
Олтара на родината
в светкавици проблясва,
всички елате!
Да спрат раздорите сега,
раздорите, които
народите ни хвърлят в мрак
под ноктите на бдящи
хитри тирани.
Елате всички да сплотим
на дружбата хорото
и всеки горд да поднесе
пред милата родина
жертва свещена.
Да хвърлим свойте страсти ний
пред тоз олтар запален,
че грабнахме ний остър меч,
за да раним дълбоко
в гръдта Османа.
Пред тоз олтар да сложим днес
богатства драгоценни -
догдето сабя ний държим,
нам стигат ни листата
от честни лаври.
След като игото сломим
презряно и жестоко,
с богатства ще ни украси
нетленни и безценни,
тя, свободата.
Отхвърляйте сега без жал
почивки, удоволствия,
че одъра е камък твърд,
а пък отрова - хляба
в робството страшно.
Да сложим пред олтара свят
децата си любими,
роднините обичани,
бащи и стари майки,
да сложим, братя!
Това, що на сърцата ни
е скъпо, не подхожда
на хората уплашени,
които се прекланят
пред вражи скиптър.
Живот защо ви е сега?
Елате, мили братя,
ний дружно люшкахме хоро
и нека паднем дружно
за края роден!
КЪМ ПРЕДАТЕЛЯ (1)
Обърна си плещите той,
предателят, и бяга,
оръжието си влече
и вече са гърдите му
адска отрова.
Той кръста свят и гърците
зад себе си остави
и братски, виж, протегна длан
на турци, поклони се
той на Корана.
Голям чер облак из нощта
го следва по петите,
а мълния, не треснала
над него още, висне -
съдбата бдяща.
О, Варнакйоти, тичаш ти
и екват твойте стъпки,
като че тичаш ужасен
по свода кух и тънък
на бездна страшна.
Ако отпуснеш уморен
снага върху тревата,
до тебе ляга съвестта
и в змии в миг превръща
тя всяко стръкче.
Отбягваш светлината ти,
дори денят те плаши,
страхуваш се от сабите
на хората, които
предаде подло.
Зовеш нощта и идва тя;
но цял от мрак обгърнат,
пак виждаш свойте врагове,
ножовете им бляскат,
без ум оставаш.
Ако дочуеш горък плач
ти на вдовица в черно
или на мъничко дете -
трепериш, твойта чаша
пада разбита.
Ако смехът на радостта
съзреш да пърха тихо
над пир, другари верни сбрал,
по веждите ти свити
смъртен пот блясва.
О, ти какъв живот избра,
презрени Варнакйоти!
Каква надежда имаш днес,
какъв очакваш дар ти
от божеството?
За злато ли пое в тоз път?
От агарянски шатри,
от варварите би го взел
по-лесно и достойно
със сабя остра.
Засегнат от обидите
на гръцките уста, ти,
ако би искал отмъщение,
знай, най-доброто отмъщение
бе да простиш.
Голямо име пожела,
та щом те зърнат нейде,
да блясва в хорското око
възхита безгранична
пред твойта слава.
Ала погрешен път избра,
нещастнико окаен!
Света се кланя днес на тез,
които ти предаде,
те са герои.
А Варнакйоти е презрян!
Поискай от съдбата
да те дари най-сетне с гроб,
но гроб, далеч от всички,
скрит в пущинака.
—————
1. Г. Варнакйотис (1770-1842), един от водачите на въстанието 1821-1829, който, отчаян от неуспехите, през 1822 г. сключил договор с турците. (бел. прев.)
ПОЖЕЛАНИЯ
О, по-добре родината
да я залей морето
с високи, яростни вълни,
подобно безнадеждна
лодка самотна.
По суша и по острови
да видя ярък пламък
как се люлей, яде в нощта
къщи, дървета, племена,
надежди светли.
О, по-добре е , по-добре
разпръснати да тичат,
да бродят гърци по света,
да молят късче хлебец
гладни и жадни,
отколкото закрилници
да бъдат богаташите.
Не ме омайват имена,
не ме привлича скиптър
в злато и блясък.
Нощта от своите звезди
една да угасява
тогаз, когато крал лукав
умира в тъмнината -
мрак ще цари навред.
Ръката ви, протегната
в знак на закрила братска
към чужд народ, душила е
и днес души сурово
народа собствен.
Колко бащи наместо с хляб
с целувка надаряват
умиращите си чеда,
догде пред ваште устни
грей златна чаша!
Когато призовавате
под скиптрите си златни
народи нови - искате
вий нова пот - да плащате
с нея прещедро.
О, мечове, запазили
царствата си разклатени,
о, мечове, заплашвали
любов и чест, убиващи
войниците й!
Вий искате съкровища
огромни за покупка
на ръкопляскания, лъст,
и на предателския
душен тамиян.
Мъжествено се бием ний
за славата на кръста,
вий тайно подпомагате
вразите налетели
на кръст и правда.
За да е тиранията
всевечна на земята,
вий кръста свят почитате,
а ваш войник го тъпче
в Гърция навред.
А днес ръце протягате
отново за закрила…
Дръпнете ги сега назад!
Бог вижда, хвърля мълнии
връз вас, лукавци.
Когато младото дръвче
превиваше го вятър,
потребна му бе помощта.
Сега е силно, яко,
расне без вас то.
Стиснете, гърци, меча свой,
вдигнете си очите!
В небето господ-бог всеблаг,
закрилник, утешител -
единствен наш е!
И ако бог и ратна чест
ви изоставят в боя,
то по-добре да полетят
на турците конете
пак на Китерон. (1)
Наместо!… Ала колкото
по-сляпа и жестока
е тиранията, по-леко
разтварят се на волността
дверите яки.
Страст никаква не ме слепи,
аз лирата си удрям
изправен гордо, в самота
пред своя гроб, раззинал
паст сред земята.
———————
1. Китерон - планина при Атина (бел. прев.)
