Андреас Калвос, гръцки поет, представител (заедно със Соломос) на Йоническата школа в гръцката литература, е роден през април 1792 г. на остров Закинтос. Родителите му се развеждат рано. Калвос остава с баща си, бивш военен, родом от Крит, който е авантюристична натура и животът с него е труден. През 1812 г. бъдещият поет изгубва баща си в Ливорно, Италия. Заминава за Флоренция, където се свързва с прочутия си съотечественик, италианския поет и учен Уго Фосколо и го придружава като негов секретар в емиграция в Швейцария и Лондон, работи и като частен учител. В Лондон между двамата настъпва разрив, междувременно Калвос успява да се ожени (1819), но скоро жена му - Мария Тереза Томас и детето им (дъщеря) умират (1820) и поетът тежко преживява това нещастие. След завръщането си в Гърция през 1820 г., се присъединява към тайната организация на карбонарите, но след година е принуден отново да бяга в Швейцария. Оттам следи Гръцката революция и пише оди - през 1824 г. издава в Женева сборника си „Лира” (преведен почти веднага и на френски), последван от втори сборник - „Лирика” („Нови оди”, 1826, Париж). През 1826 г. се завръща на остров Корфу (останал под британска администрация), където отваря частно училище и по-късно става професор по философия в местния университет. Печата в местните вестници фейлетони, критически статии, философски есета, но не участва активно нито в политическото, нито в културното развитие на Гърция. През ноември 1852 г. поради недоразумения с управата на университета бива принуден да напусне родината си и се установява в Лондон, където се жени за втори път през февруари 1853 и открива частен женски лицей. От 1826 до смъртта си през 1869 г. не публикува нито ред поезия. Владее италиански, старогръцки, френски, английски, латински. Дълги години поезията му е малко позната и почти забравена, оценена е посмъртно благодарение на Костис Паламас (1889). Творчеството му е пропито с дълбок патриотизъм и идеализъм, то е в класическа форма, в петостишни куплети, но без рими; посветено е на героичната борба на гръцкия народ за освобождение от турско иго. Умира на 03.11.1869 г. в Лондон. Прахът му е преместен и погребан през 1960 г. в родния Закинтос.

Публикации:

Поезия:

НА СВЕЩЕНАТА ЧЕТА/ превод: Божидар Божилов/ брой 115 март 2019