ДИМОС И ПУШКАТА МУ

Аристотелис Валаоритис

превод: Кръстьо Станишев

Момчета, вече остарях хайдутин да се скитам,
на сън не се наситих аз, сега отпаднал, искам,
спокойно да заспя. Без дъх сърцето ми остана.
Кръвта си като из чешма разлях, ни капка няма.

Спокойно искам да заспя. Скършете горски клони,
зелени клони със роса, със цветове покрити,
постеля ми стъкмете вий, сложете ме да легна.

Кой знай от моя гроб какво дърво ще се издигне!
И ако израсте платан, под сянката да идват
хайдутите, да окачат оръжието свое.
Да пеят те за моята юначна, волна младост!
Ако израсне кипарис, красив, облечен в черно,
хайдути нека идват пак плода му да откъсват,
да мият раните си тук, да споменуват Димос.

Разяде пламъкът цевта, годините - мощта ми.
Момчета, моят час дойде. Недейте ме оплаква.
Смъртта на храбрия живот на младостта предава.
Елате тук наоколо, до мене застанете,
склопете моите очи и благослов вземете.

Най-младият да се качи там, горе на скалата,
да вземе пушката ми той, достойната ми пушка,
и три пъти да изгърми, да се провикне трижди:
„Издъхна дядо Димос днес, навеки си отиде!”
Гората ще отрони стон, скалата ще въздъхне,
стихии ще се натъжат, реки ще се помътят
и вятърът дълбок и свеж, повял от планината,
в миг ще угасне и без дъх крилете си ще хвърли,
за да не вземе, без да ще, гласа, да го отвее,
Олимп да не узнай вестта и Пинд да я не чуе,
та снегове да се стопят, горите да изсъхнат.

Изтичай, синко, бързешком там, горе на скалата,
и с пушката ми стреляй ти. Като заспивам, искам
да чуя пак за сетен път гърма й как отеква.

И младият хайдутин в миг като елен изтича,
високо на скалата спря, три пъти се провикна:
„Издъхна дядо Димос днес, навеки си отиде!”
И както екнеха навред скалите и горите,
той стреля първен, след това гърмежа се повтаря.
На третия и сетния път пушката достойна
гърми, ръмжи подобно звяр, навътре се разтваря,
изтръгва се и влачи се ранена по земята
и от скалата в пропастта полита и изчезва.

И във дълбокия си сън чу екота й Димос,
засмя се с бледи устни той, ръцете скръсти тихо…
Издъхна дядо Димос днес, навеки си отиде.

Душата на юнака пръв, на страшния хайдутин,
със екота на пушката се в облаците среща
и се прегръщат братски те, угасват и изчезват.