КУЧЕТА

Любомир Дойчев

КУЧЕТА

И Топси е куче… И Мурджо е куче,
по образ, по зъби, опашка, крака…
Но, знайте, живеят по начин различен,
подобно на хората, ето така:

Любимецът Топси е с косъм загладен,
без бълхи хапливи, излъснат, измит.
Той нивга не помни стомаха си гладен,
защото до гуша все бивал е сит.

Живее си бейски, за чест и за слава,
обкръжен от обич и често ласкан…
Понявга от скука се даже прозява -
изтегнат блажено на пухкав диван.

Бездомният Мурджо, напротив, е кльощав,
със вечно залепнат на кръста стомах.
Горкият, по цял ден се дръгли и пощи,
присвил се на четри във кал и във прах.

Той крета в несрета, живей безпризорен,
разравя боклуци от сутрин до мрак,
презират го злобните, лошите хора
и всеки го пъди и рита със крак.

——————————

в. „Хоровод”, г. 1, бр. 2, 3 юни 1937 г.


КОЯ КАКВО ПРЕДПОЧИТА

Ако попитате мадам Марита
кое годишно време предпочита,
тя тутакси ще каже с нежен тон:
- Обичам страстно зимния сезон…
Тогава вий си лапвате езика,
а тя започва тъй да чурулика:
- Обичам зимата, защото тя
художник е на ледени цветя,
защото свита в кожата лисича,
светът за мен на приказка прилича,
(безбрежна белота и студ любим),
а над комините се вие дим.
Защото под високите ми боти
снегът хрупти и ласкаво ломоти…
О! Аз обичам зимния сезон,
за мен той винаги е „дас ист шьоон”!…

Ако попитате горката Мита
кое годишно време предпочита,
ще ви отвърне бедната жена:
- Проклети да са всички времена…
Тогава вий изгубвате надежда,
а тя започва с укор да нарежда:
- Ваджишка зима, нека опустей,
защото мъчно в нея се живей
без въглища, дърва и коромана
и с някаква си фуста изподрана…
Да пукнат нека още есента,
а мътните да вземат - пролетта,
защото в тях, за няколко петака,
по цели дни превивам аз гръбнака,
из чужди къщи хлузгам със метла,
за да прехранвам малки - пет гърла…
А лятото съвсем да се затрие,
защото свят през него ми се вие,
че нямам работа от никой сорт,
защото всичките са на курорт…
О! Няма ли тук някой да прогони
проклетите му четири сезони?…

——————————

в. „Хоровод”, г. 1, бр. 5, 24 юни 1937 г.


ИЗ „СТЪРГОТИНИ”

***
Ти тичаш при разни
тапии и постни, и мазни,
но знай, че и твойте надежди
ги чака такова премеждие:
прекрачваш на шефа вратата,
подаваш му плахо молбата,
а сякаш, че някой ти вика:
- Имаш ли вуйчо владика?…

——————————

в. „Хоровод”, г. 2, бр. 60, 8 декември 1938 г.

Стиховете са подписани с псевдонима Пурпурин. бел. ред.