РОДНА КЪЩА
След рътлината - пазви горска плът,
изпушили мъгли сред морни клони
и вие се гърбината на път,
браздясал от природните нагони.
Вървежът ми - забързана река
сред спомените тихо лъкатуши…
ще скръцне криво вратникът с уста
и в дворището тутак ще ме сгуши.
Ще ме заджавка рошавият пес
и баба ще затътри стан посведен,
ще замирише на горещ петмез,
а дядо под сайванта ще придремва.
И в топлото око на вечерта
ще заблести идилията селска,
и младо вино - резнец под носа
ще вади на софрата хуморески.
Във печката ще къкри стар гювеч,
затоплил даровете на земята.
В прегръдката на пръстената гледж
най-вкусни стават на земята.
И своя корен ще докосна сам,
забит в темела на годините,
във къща родна - кръст и храм,
там, дето са ми дали името…
