РОЖДЕН ДЕН

Стефан Койчев

Светлините на преминаващите коли се плъзгаха по мокрите фасади на стъкленоалуминиевите бизнес сгради на Берлинералее. Като следваха отражението си, през пелената на сипещия се дъжд, те се сливаха с останалите светлини, докато блестящият асфалт погълнеше този пъстър и влажен коктейл.

Ключът не ставаше. Потърси по-внимателно за подходящия. Беше включила вече алармата. Помощничките й си бяха тръгнали. Дъждът се усили. Плясъкът на струите плющеше по мраморната настилка пред обувния магазин „Шилдерот”.

Прозвуча клаксон. Райнхард Шилдерот чакаше от двайсет минути търпеливо в колата.

Наблюдаваше я търпеливо през замреженото от дъждовните струи стъкло на БМВ-то. Кети най-после успя да заключи. Не носеше чадър. Прибяга бързо до чакащата я кола и влезе като повдигна високо измокрените краища на мантото си. Погледът на мъжът се плъзна по изящните й крака. На четирийсет и шест Кети беше доста сексапилна.

- Прибираме ли се?

- Ако нямаш друга идея…

Стана й хладно, въпреки климатика и се загърна с коженото палто. Мокрият Дюселдорф спокойно потъваше в нощта. Тъмен и огрян от хилядите луни и слъца на бизнес рекламите и яркото улично осветление.

Като в живота. И тъмен и ярък едновременно. Тишина в колата. Чуваше само приглушеното бръмчене на мотора и равномерното движение на чистачките по стъклото.

След полунощ беше рожденият й ден. Планираха да го прекарат в една вила на езерото Елбзее, на десет километра от Дюселдорф. Да, отново встрани от публичното внимание. Говореха за хотел, но… накрая се отказа от всичко това.

Предпазливостта беше основно професионално и лично качество на Райнхард. С тази дарба, комбинирана с бизнесменска прозорливост и умения, той ръководеше вече от двайсет и шест години фирмата си, състояща се от двайсет и шест магазина за луксозни, всекидневни, туристически и спортни обувки.

Шейсет и четири годишният хер Райнхард Шилдерот ставаше по свой стандарт всеки ден в шест часа. Следваше малък крос из околните алеи. Вземаше кратък освежаващ душ. Нискокалорична ограничена закуска. Преглеждаше електронния бележник със задачите за деня. Прочиташе кореспонденцията в интернет.

Също като адвоката Дитер, безвреме починалия й мъж. Само че той се прибираше винаги вкъщи след работа, а Райнхард си имаше и друг дом. Само да не се разчува… А Кети? Тя престана отдавна с опитите да убеди Райнхард да реши как ще продължават. И продължиха така… с двуженството на Райнхард.

Да, синът й Силвестър също ще дойде с приятелката си на рождения ден. А любовникът й ще каже на жена си, че заминава по бизнес в Кьолн… или пък няма да й съобщи нищо?

Месеци, година, четири години. Мозайка от календари, оцветена с обещания. Монотонност в секса и емоции по навик. Развитие… по-скоро житейска рутина. А светлият ден все не идваше…

Внимателен и грижлив партньор беше Райнхард. Кети изпитваше признателност. Той се появи в сублимния и тежък момент в живота й и тя не забрави това. Вече й беше топло в колата. Навън дъждът се усилваше.

Тогава в София пак беше есен и дъждът се сипеше приятно. Поздравления за двайсет и първия й рожден ден. Спомняше си деня като сега. Мечтите, очакванията, чувствата… В апартамента цареше радостна еуфория. По четири-пет пъти на час. Зъннн… дзъррр… дзъррр… дзъррр… Телефонът не преставаше. Уви, близки на родителите й.

Отново чу поздравления за двайсет и първия си рожден ден. Наблюдаваха я. Стискаше слушалката докато ръката й побеля, но после я постави внимателно върху телефона.

Повече самообладание. Пред толкова погледи вперени в нея… Усети, че държи чаша в другата си ръка. Усмихна се чаровно и отпи глътка уиски. Пожелания към рожденничката… Приповдигнати тостове към гостите…

След това отиде до огледалото в коридора и се огледа. Поправи с устни челвилото. Насложи там, където беше избледняло. Положи още малко грим на горните клепачи. Хареса се и запали цигара. Уверена, че е няма конкурентка на празненството. Тост… и пак… Да, толкова тостове и между тях очакване. Очакване с тежест в диафрагмата.

Само остава да се напие. Поне седем-осем тоста за последните два часа. А този, когото трябваше да гледа в очите с чаша в ръка, все не идваше… Въпреки укорителния поглед на майка си Николета, при позвъняване, тя почти се втурваше към входната врата.

Поне четири пъти. Напразно. Всеки път сподавяше въздишката и с
пресилено приветлива усмивка поздравяваше новопристигналите. Гостите, вече около петнайсет-шестнайсет, шушукаха и се споглеждаха, както й се струваше.

Може би заради музиката… не се чуваха… Иван все не идваше… Други, от не толкова близките познати я оглеждаха от главата до петите. Имаше какво да видят. Беше красива, над среден ръст, леко мургав отенък на кожата и зеленикави, едва издължени по левантински очи.

Променливите отблясъци на светлината, придаваха меки нюанси на светло кестенявата й коса, която се спускаше свободно по ръменете й. При всяка стъпка на еластичните й изящни крака, леко поразкопчаната блузка оживяваше. Свежо, цъфтящо момиче. Със смели мечти и планове за бъдещето. Пристрастена от малка към мъжкото внимание,

Кети отдаваше изключително значение на външния си вид и флирта. Всъщност главните нейни вълнения и стремежи. Беше се усъвършенствала. Всичко беше пресметнато.

Редките й моменти на досег с литературата се осветяваха от страниците на любовно-романтични и сладникаво-еротични произведения, където тя си подчертаваше фразите, които й се струваха ефектни, за да й послужат по-късно.

Дори веднъж, когато братовчедка й сравни един техен общ познат с гоголевия Плюшкин като нарицателно, Кети се възмути:

- Как може да си хващаш гаджета от Съветския Съюз, бе, Деси?

После вече избягваше неволните разговори. Властната й майка също настояваше и внушаваше на дъщеря си, че ще успее чрез мъжете. И тя спортуваше. Плуваше.

Постепенно грижите дадоха плодове. Кети израсна стройна и красива. Котешка походка и кадифена нежна кожа. Отличен ефект и капитал за бъдещето.

Веднъж зърнали я, мъжете не сваляха поглед от нея, докато не я огледат обстойно. Особено ги вълнуваха леко разтворените й плътни устни и особената настойчивост във влажните й зеленикави очи.

Този поглед беше понякога откровено провокативен, но и непостоянен. Никога не се задържаше дълго върху набелязания мъж. Основно правило в нейната тактика.

Николета всячески запознаваше подрастващата Кети с изключителните възможности, достъпни за женската прелест. Тринадесетгодишната Кети беше вече обект на задявки от страна на западните туристи в Слънчев Бряг, където майка й упражняваше барманския занаят и немския си език в не съвсем професионални разговори.

От този период първа се възползва леля й Ана, която отнесе ума на един западногермански индустриалец, а той отнесе лелята в Хановер. Тя стана главния
пример, а постигнатото от нея - главна амбиция за бързо порастващата Кети.

Фантазии и реалности създадоха онази непоколебима нейна увереност, че ще успее. Дори ще задмине леля си, по същия този нейния път. Учеше единствено немския усилено. Обичаше и часовете по физкултурата.

Кети порастна и стана още по-хубава. Жънеше успех след успех. Но лятото беше нейната стихия. Мечтите я вдъхновяваха. Прехласнати мъже. Ласкаеше се. Ухажьори, пръскащи пари за скъпи подаръци и вечери. Страстни предложения за връзка.

Опиваше се от своя триумф. Обещания и клетви. Чувсваше се покорителка на мъжкото съсловие. Това омайваше не по-малко от удоволствието от секса.

Като невинно приключение й се струваше да се пошляе из фоайето на някой престижен хотел, да зарее поглед по витрините и да се престори, че търси или чака някого. Един от най-успешните начини да започне флирт и да си свали желания мъж.

Ооо, колко трудно се устояваше на сластните погледи на Кети. Контактна и инициативна в компаниите, тя неизбежно фокусираше вниманието върху себе си.

Използваше заучените шаблонни фрази с успех. Харесаше ли някого, сладострастието й бе неудържимо. Трима приятели на братовчедка й набързо забравиха, че са излизали с нея и мислеха само за Кети. В това отношение задръжки нямаше. Единствено не флиртуваше с приятеля на сестра си.

Особено удоволствие беше за нея плажът. Там триумфираше жури. Тъй като поне пет млади мъже на ден приклякваха до нейния чадър, тя имаше усещането, че прави кастинг за някакъв конкурс. Веднъж дори отряза красив млад германец, само защото разбра, че е от ГДР.

Неприятното беше, че трудно задържаше някого за дълго при себе си. Кой знае, това може би не е недостатък. Всяко нещо, като му дойде времето.

Да, набра доста опит, дори повече от необходимото. Майка й намекна веднъж, че малко умереност понякога не е излишна. Да бъде заобиколена от блясък и слава. Да застане под светлините на прожекторите. На това се казва истински живот. А и повечето момичета на нейната възраст имаха подобни мечти.

Да, на партньор, който може да й предостави това, Кети щедро ще раздаде чувствата си. Стъпила е вече здраво на земята. Поне така си мислеше. При сблъсък с обаятелен, известен и ухажван мъж, Кети можеше да забрави дори и за главната цел, да се обвърже емоционално със заможен и стабилен партньор в Германия.

Ама леля й няма все да се перчи със скъпите си тоалети и бижута! Все демонстрираше колко често може да сменя BMW-тата си, голямата слабост на съпруга й Манфред.

Да, по-млада съм, по-сексапилна съм, по-красива съм и имам не по-малко обаяние, размишляваше сериозно за себе си Кети. Беше забавна, имаше светски опит, вече можеше да се намесва спокойно в разговорите на популярни теми. А немския ще доошлайфа, веднъж като заживее там.

Вече от година имаше известни успехи като манекенка. Можеше да помисли за това и в посока Германия. Животът, магнетизмът и емоционалните реакции са непредвидими в еволюцията си. Случи се да попадне в компанията на известни музиканти. Поведе задушевен разговор с интелигентния и чаровен китарист Иван.

В продължение на три дни Кети се срещаше с него. На четвъртия вече не издържа и на таванската им мансарда той получи шанса да опознае в детайли неповторимия й репертоар от Кама Сутра. В началото тя не се впечатли особено от ставащото.

Но връзката им продължи и постепенно се превърна в емоционална за нея. За своя изненада, тя откри романтичната струна у себе си. Сигурна беше, че и за Иван е същото. Той беше красив и мъжествен.

Изкушаваха я респектът, който получаваше с него, възхищението и завистта в женските погледи. Последното беше нейната слабост и хоби. Жадуваше да предизвиква това у останалите жени. Скандализираше ги. Това й даваше самочувствието на победител над тях.

Нейното его се нуждаеше от тази публичност на връзката им. Знаеше, че известният китарист е винаги обграден от обожателки. Да, какъв по-удачен случай от рождения й ден? Един публичен показ задължава и връщането назад е по-трудно. Това ще заздрави връзката им и той ще бъде неин.

Иван прие поканата. Затова Кети предварително обяви пред гостите, че ще има изненада. Какъв фурор ще предизвика появата му сред гостите!

Тостове за очорователната рожденичка. Празнуващи, весели. Безкрайни усмивки… Танцуващите бяха в стихията си. А нощта напредваше… Да види Иван с букет на входната врата… Надеждите й избледняваха. Кети видимо нервничеше. Не се отделяше от телефона.

Другите от групата й отговаряха, че Иван записва новия си самостоятелен диск в студиото и телефоните се изключват… Отчаяние. Това се усещаше. Правеше впечатление.

Николета не остана безучастна. Извика дъщеря си в кухнята и я скастри:

- Ще престанеш ли, Кети? Не разбра ли, че се излагаме като питаш и му звъниш на всеки двайсетина минути? Па той ще си вирне много гребена, бе, Кети! И без това си е надут!

Стана късно. Поредното позвъняване на вратата. Отвори със замах… Барабанистът Мето усмихнат й подаде букет цветя. Извини се за закъснението. Покани го сконфузена. Поне апартаментът се напълни с цветя…

Но най-скъпия букет го нямаше… Още музика и танци. Питиета и ястия… Николета бе вложила цялото си майсторство и старание. На нея точно… Да се случи това на нея, която бе въртяла толкова мъже на пръстите си! Резил. Тя, която молеха за срещи и канеха безспир по коктейли и вечери…

Боже, какъв срам… А репутацията й на повелителка на мъжките мечти? Срещаше състрадателни погледи. Но в очите на мнозина прозираше злорадство…

Приземяването беше твърдо и болезнено… Все пак, вярна на самообладанието си, се опитваше да поддържа изкуствената радост в очите до края. Обаче болката и разочарованието трудно се прикриваха.

Полека-лека някои гости се подготвяха да си тръгват. В такъв момент нещо трябваше да промени ситуацията. И тук проработиха обиграността и нюхът на майка й. Николета внезапно отвори вратата на хола.

- Кети, скъпа, леля ти току-що се обади от Хановер. Поздравява те и те кани да й гостуваш, докогато пожелаеш. Изпраща ти самолетен билет, подарък за рождения ден.

Гласът на майка й изпълваше хола с приповдигнатото си вълнение. Посърналите очи на рожденичката се оживиха изведнъж и на лицето й грейна радостна усмивка.

Гостите вече си тръгваха… Баща й ги изпращаше на входната врата. Кети влезе при майка си, която пушеше цигара в кухнята.

- Ама наистина ли, майче? Защо не ме извика?

- Разбира се, че не, Кети - не закъсня хладния душ - разни грозници, ама по-хитри от тебе са ти грабнали Иван… Трябваше да кажа нещо, да променя настроението…

- Ама той имал записи до късно… в студиото изключват телефоните…

- Няма никакви записи, скъпа! С друга е!

***
Станало… Било ли е? Не трябва… не, не го помни… Никога. Повече никога в живота й няма да има разочарования… Беше допуснала фатална грешка.

За нищо на света повече мъка и любовни терзания. Стига романтика. Фантазии? Никога…Тя знае как! Повече отклонения от целта няма да има! Тя ще налага правилата!

Не искаше повече да мисли. Всичко ще се нареди. Инстинктът й ще го подреди. Вътрешния порив я насочи окончателно към стародавния повик на тялото.

След година нещо се случи. Леля й дойде на почивка с мъжа си в Албена. Придружаваше ги симпатичния кьолнски адвокат Дитер Хаман, юридически съветник на Манфред.

Адвокат в процес на развод със съпругата си. Леля й Ана се обади по телефона и я инструктира. Да дойде по най-бързия начин в хотела им. Тя й е платила стая за една седмица. Нека се приготви.

Кети не се нуждаеше от подробни обяснения. Инстинктът й довърши настройката. Нещо важно щеше да се случи. Нямаше да пропусне шанса си. Тя щеше да покаже изкуството си. Флиртът беше като любимото й питие.

Последваха крайморски вечери на свещи, топъл бриз, много шампанско, деликатеси и пламенни погледи. Кети остави хитро сладострастните мигове за последните две нощи. Ефектът от стратегията й беше неповторим. Дитер не се откъсваше от нея. Беше като обсебен.

Той се завърна веднага в Германия. Експресно подготви финала на развода си. Телефоните между София и Кьолн прегряха. Главно от страна на Дитер. Кети реши да понагнети малко експлозията от емоции.

Да, трябваше да предизвика пределно нетърпение. Дитер ще почака малко. Всъщност, трудно й беше. Нетърпението й да замине за Германия беше огромно.

Най-после и това свърши. Ожениха се на следващата година. Ежедневието в Кьолн беше доста интересно. Усвояваше езика бързо и успя за кратко време да създаде приятелски връзки.

Кети постепенно започна да се превръща в германка. Дитер работеше много. Тя се трудеше също много, но вечер в семейното легло. Тъй като тя се събуждаше след девет часа, успяваха да се видят отново едва към 22,00 ч. вечерта.

След година се роди Силвестър. Кети за пръв път се запозна с истински труд, тоест грижите за детето. Малкият растеше, но тя не помисляше за работа.

Веднъж спомена, че могат да я ангажират в една агенция като модел, но адвокатът Дитер Хаман не позволяваше жена му да работи.

Появи се досада в отношенията им. По-късно и напрежение… Той все по-често мълчеше, пренебрегвайки опитите й да го заговаря. Не намирал общи теми с нея.

Пренебрежителното му отношение се засилваше. Когато синът им стана четиригодишен, мъжът й заяви, че се мести да живее с любовницата си. Беше купил тайно втория етаж над кантората си.

Килимът се изплъзваше изпод краката на Кети. И този развод бе уреден бързо.

Адвокатът не се оставяше на произвола на съдбата. Но тя имаше последната дума. Един ден сърцето му не издържа.

Кети беше подписала някои документи предварително. Нямаше ясна представа за какво се отнасяха точно. Прибързаността, породена от нетърпението да сключи брак по-бързо й направи лоша услуга.

Разбра, че е лишена от доста наследствени права. Единствено Силвестър при навършване на необходимата възраст щеше да получи наследство. При желание да учи в университет, бъдещето му беше осигурено.

А Кети? За нея финансова милост нямаше. Тя щеше да продължи да се блъска с живота. Да се лута и търси изход…

Търсеше и намираше… изходи…

***
Дъждът продължаваше волното плискане по асфалта. Тя потъна в мекото си кожено палто. Изненадана, видя се двайсет и една годишна. Щеше утре да празнува рожден ден. Сега вече знаеше каква да направи и как да се държи.

Какво искаше да каже без да се вълнува. Кога да мълчи и кога да говори. Обаче… Нещо не беше в нея. Какво беше избягало? Времето? Любопитството?

Райнхард попита нещо, но тя не го чу. Сякаш беше късно. За какво? Или все още изгубеното й предстоеше… Защо не отново? Пламъкът, бликнал в нея за пръв път преди двайсет и пет години… Романтичният зов не идваше всеки ден…

Споменът, запазваше неповторими вълненията, пламъкът.

Двайсетгодишният Силвестър израстна израстна висок, силен, красив.

Кети се вълнуваше, радваше и безпокоеше истински единствено за него. Дали изминалите години не са я изразходили? Сякаш видимо нямаше голяма разлика…

Въпреки, че остана вдовица… Имаха необходимото. Имаше Райнхард. Той помагаше за всичко останало. Вече четири години. Все пак грижи и ласки поделени между два града… Две семейства…

Тече времето. Всичко отминава. Може би и грижите също. Животът поучава. Чувство на признателност и топлота? Не беше напълно сигурна в нищо. Къде беше тази сигурност?

У дома?

***
Приближиха към апартамента й. Всъщност наема заплащаше Райнхард. Нейният партньор - интимен приятел. Четвърти след смъртта на съпруга й. Догодина щеше да отпразнува четирийсет и седмия…

Отново ли щеше да е тук? Дали с Райнхард… Трима ли ще са, двама или четирима? А може би петима? Сивата динамика, впрегната в колесницата на живота й… Накъде ли я теглеше? Сладки мечти и горчива практика.

Такъв коктейл беше животът. Като любимото й кампари. А влечението? Нещо чувствено се прокрадваше понякога в нея. Предизвикваше я да излезе сама на кафе.

Като преди… Напоследък рядко. Не я влечаха шумните компании.

Нещо постоянно, да… Постоянството носи спокойствие, сигурност. А копнежите? По-добре сигурност, отколкото копнежи.

Четиримата пиха, вечеряха. Тя не беше гладна. Само парче от тортата.

После Райнхард я пожела. Не се случваше многа често. Като за рожден ден…

На сутринта той тръгна в шест часа за Кьолн. При семейството. Силвестър си замина с приятелката още вечерта.

Кети влезе в кухнята да си направи кафе. Имаше два часа до започване на работния ден.

Чинии с остатъци и празни още спящи чаши… Отвори шкафа да вземе кафето.

Видя плика. Беше бял плих с осем хиляди евро за месеца и за рождения й ден. И бележка с извинение. Не било удобно да й ги даде вечерта пред младите.

Погледна навън. След седмици природата щеше да се събуди за нов живот. Какво щеше да се събуди в нея?

Отвори балконската врата.

Отвън нахлу хладен въздух.

Небето тежеше сиво и влажно.