МУРГАВАТА ПРОДАВАЧКА

Николай Ангелов

На тротоара бяха подредени пластмасови касетки с плодове и зеленчуци. Тъкмо да зарадвам семейството си още от първия ден на отпуската. В тихата следобедна мараня на южното градче преминах през шумящата ласка на завесата срещу насекоми.

Вътре нямаше клиенти. Стените на помещението бяха сякаш прясно боядисани, а продуктите - грижливо подредени в касетки като външните и с етикети за цената.

Доминираше миризмата на прасковите и лимоните. Нямаше и помен от лошия дъх на загнило, която се разнася в много подобни магазини.

Посрещна ме зашеметяващо красиво мургаво момиче около 20-те, с големи и изразителни тъмнокафяви очи, естествено извити вежди, черни, буйни и видимо чисти коси, голямо и приятно изпъкнало чело, малък нос и прекрасни устни, зад които се виждаха блестящи зъби.

Беше с тъмна дълга пола и искрящо бяла блуза с къси ръкави, без предизвикателно деколте. Имах чувството, че съм влязъл в магазин за бижута, а не за домати и краставици. Без всякакво съмнение, беше циганка.

С премерена усмивка тя ме попита: „Какво ще обичате?”. Дотолкова се бях захласнал по нея, че ми трябваше време да се опомня и отговоря. Избрах нужното, поставих продуктите в пликове и отидох на кантара при продавачката. Тя премери всичко, пресметна сръчно с помощта на калкулатор цената на покупката ми и платих, но не си тръгнах.

Заговорих младото момиче, което на възраст беше като моя внучка, още повече, че в магазина нямаше следващ клиент.

Попитах я дали учи. Била в последен клас на гимназия по туризъм в съседния по-голям град. Представих се и младата дама видимо се оживи, като разбра, че съм професор.

Разговорът тръгна и аз се поинтересувах за следващите й намерения. Заяви, че много иска да продължи във висше училище по хотелиерство, ресторантьорство и туризъм, каквото имало в областния град. Поощрих я и се възхитих на желанието й да учи. Тя помръкна и заяви, че нейното желание не е достатъчно, а трябва да получи благословията на баща си.

Той трябвало да разреши. Попитах дали са материални мотивите, които биха попречили на евентуалното й следване. Не, проблемът не бил в парите, а просто в традициите на нейния етнос.

Този неин отговор ме впечатли с това, че тя много добре съзнава принадлежността си към циганското малцинство, от което видимо не се смущаваше, но същевременно иска да се откъсне от тази среда, защото, както е известно, само половин процент от циганското малцинство у нас е с висше образование.

Използвах цялото си красноречие да я убедя, че трябва непременно да продължи да учи, а не, както е типично за този етнос, да се задомява.

Момичето изцяло споделяше моите възгледи, заявявайки, че не се чувства готова за семейство и все още няма човек до себе си, на който да се довери в живота. Пожелах й успех в реализацията на нейната мечта и се разделихме.

Това лято, година по-късно, по време на почивката в същия малък град, отидох нарочно в онзи магазин. Очаквах да видя младата красива циганка, да разбера дали е завършила средното си образование и дали е кандидатствала във висшето училище, в което мечтаеше да следва. Вратата беше пак отворена и със същата пластмасова завеса.

Отвън на тротоара отново имаше изложени плодове и зеленчуци, но когато прекрачих прага, магазинът сякаш не беше същият.

Касетките бяха разхвърляни, съдържанието им беше неподредено, нямаше етикети за цената, а зад кантара седеше млад циганин, гол до кръста, богато татуиран, с остригана глава и наднормено тегло.

Имаше неприветлива физиономия - ниско чело, малки събрани очи, брадясало лице и пожълтели от цигарите пръсти. Набързо избрах продуктите, продавачът ги претегли, платих и трябваше да си тръгна, но се осмелих да попитам: „Къде е момичето, което продаваше миналата година? Роднини ли сте?”.

Отговорът беше категоричен: „Братовчедка ми е и тя се ожени.”. Побеснях вътрешно и продължих настойчиво да питам: „Тя ли поиска да се омъжи или я принудихте? Защото искаше да учи…” Младият циганин видимо се възмути: „Ами, ше учи! Нема такова нещо. От учене файда нема”.

Тръгнах си силно огорчен, защото момичето толкова искаше да се образова, а сигурно вече чака и дете. Кой знае за какъв човек са я омъжили. Дали го обича или го е приела с наведена глава, защото кланът и баща й решават вместо нея.

Много вероятно се е подчинила на традицията да бъде непременно омъжена, при това - късно според техния обичай.

Питам се: докога този етнос у нас ще продължава да се държи така безмилостно към своите по-издигнати чеда. Защо едно будно циганско момиче трябва непременно да бъде омъжено младо, принудено да задоволява нагона на своя натрапен партньор, да ражда и отглежда няколко деца, защото традицията или интересът на етноса е такъв?

Почувствах сякаш болката на това младо създание, надарено от Бога с красота и интелект, озовало се с пречупени криле в началото на своят път.

Защо, Господи, позволяваш някому, който има власт над по-младия и по-слабия, да ограбва мечтите и бъдещето му?

Не ми е присъщ празният оптимизъм, но ми се иска тя да се бори и някой ден да се издигне над средата си. Или поне да възпита децата си и да им даде друга посока в живота…